* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1292 — вителството- Л.Д. 1873 р. 235. 3) передаю: Тувашввти Словене(Блrapie) npiflx* гЬхното имя, а за това надЪнАх* гЬмъ пакъ свой ыыпib. 1869 р. 64. 4)—име, т й т д а , даю вмя, титло: ЗвЪздоброЬцт му надавать нйкое имя та го броять за планета*, ib. 1872 p. lie Тя брои пръмнвувачиты, да изМЪшлява и надява всякому особыптл*. ib. 1870 р. 179Н а д д о о а гл. св. Н а д в в а м ъ с а гл. дл. надЪюсь, уповаю, даю: Да не чеват п да се над&Ьйш, Тъкмо девет години, Па тогаз&,и(к. да сс ожениш. Д. 35, 15—17. Егиди дару чифутсви! Пущи ви щ Ристоса; Со него си с* наде&амъ Предъ бога да си излезанъ. М. М. Що ми ся добро надЬваш? Д. 41, 17. НадЪе сл, вато конь ва прш ясл* (торбл). Ч. 191. Тамо са надява за облЪгчеше. Зк. 196. Строгое отричахъ от отоманство Самому Богу ся над?вахъ! Гп. 53. ТЬзн п а риителства ся яадяваха да занажатъ съ гЬхъ очнгЬ на поданнцитЬ а Л. Д. 1872 р. 197.
1
НадЭК&ВЪ* (nadjaq 8 . t. Marteau, masse iXarme) с. м. буш-а Дружиио ле аговорна! Я поб1йте криви харби и наджеци (надхецв тчи: овчарскы r^vu—пастушьи посохи). Ч. 280. Надэв&свамъ гл. св. напихаю, накладу: Наджаска въ водит сн много печенъ барабой и единъ доста гол4нъ К А С Ъ несоотъкост? иурвата, печено и то. Р. А. 50. Надавънк гл. св. Н а д а в н и я м ъ (Мак.) Н а д ж ъ н в а м ъ и. дл, юрегоню въ жнитв-Ь: Жнала Мара жолто просо—Айде да сЬ натхввв! не; Ако тебе тс натжшамъ, Да ни да&ишъ кованъ герданъ; Ако кк ме натжшешъ, Ке тн да&амъ барза коня. Ако тебе а натжшамъ, Неп еакамъ бнрза коня Си фатилс да жнштъ; Жнала, жвала б&Ьла Щ> Жнала, юнака натжнала И юнака си го зела. М. 654. Наджъ(Н)ВШ са Надэкнив амъ се состязаюсь иъ жнитв*. Надзадъ тоже что назадъ: Надзадъ надзадъ ст.ара мале, Т ai ы можешь у рай д&идешь. Ч. 341. Надвёменгь пр. находящейся надъ землею, небесный: Ангел невидимъ въ надземииятъ миръ Плува и носн услада и миръ. В. Пш.9* Наднёмжи. св. Надвнмамъ гл. дл. возьму, беру лишка: Хаи селевн расправи, кой лозето си не заграднлъ, кой една брезва оть * ляната надзелъ, кому едикой волъ борчякътъ испасалъ. Зк. 77. Н а д з и р а т е л ь Н а д з и р & ч ъ с. м- ияепекторъ. Л. Д. Ш9 t 156. староста. Н а д и г н ж гл. св. подыну: Яла мудро не седохне, Разб&ркаве др^но сено, Видоха ны косаджйс, Надигнаха остри косе. В. 40. Вндохаш