* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1287 — жу, распоряжусь: Иванъ рнпналъ и нагудилъ Яцанца да му пасяпе пушкана и пищольенье и конянъ да му уседлае въ по дни кань. Ч. 256. Хайдате да гу нагудимъ. KoHie-не да ни подкуве, Ч. 324. Н а г у р к а м ъ с а гл. св. возвр. соберусь, вздумаю: НЬколко гос пожи отъ срЬдн» рака ся нагуркалы да съставять въ града сп жен ено дружество. Л. Д. 1870 р. 202. Н а г у ш к а а г ь гл. св.— л ю б о в ъ , полюблю: Мптрепца Митретафатнла, Стефо&ица Стефана фатила; &И фатиле и любовъ нагугакале. М. 68. Н а г ъ в к а с. ж. складка: Той пе са грпжашс освйнь за да придана едпа прелесть иа нагъвкытЬ на дреха-та си (aux plis dc sa robe). Т. 53. Н а г ъ н ж гл. св. Н а г ъ н в а м ъ Н а г ъ в а м ъ гл. дл. прилью, при липаю, нахлыну: Кръвьта нагане п напне, та водява-та н чясть нрЪзъ подкожныгЬ ц-Ьвицы удари навънъ. Л. Д. 1874 р. 82. Такъва крава ще си обрьне венчкыты силы сано на вадеше млЬко в соковегты право щать нагапать въ мл&Ьчныты жилы. Л. Д. 1873 р. 272. У малкы моми че та по нЬкога нагънвать глиелче-то у дЬтородителны-ты орада и до карвать гол Ьмъ ерьбежь. Л. Д* 1871 р. 132 Въ начало на това столйTie лаганалп у Иллир!м> и Паношиь Галлп-тн. Л. Д. 1872 р. 208.
Г
Н е д а л ё к о Н а д а л ё в ъ Н а д а л ё ч ь нар. Н а д а л ё ч в о ум. да леко, вдалекЬ: Иа душа ти, майко, Що тн даде иене мошне на далеку Прек&деветъ нланнни. М. 229. ВидЬхъ на далЬко единъ малъкъ корабль съ распространи вЬтрила. X. /, 161. Не сьмь надалечь отъ смрьть-та. Л. Д. 1871 р. 149. Иа далечь са виждаха хълмоне и горы, конто са гу бах* въ облацыгЬ. Т. 5. Малко надален ко отъ кащи той си нзградп единъ игрякъ за овчицнтЬ и единъ що-годЬ плЪвннкъ. Зк. 166. П о н а д а л ё ч ъ ср. ст. далЬе: Л по-надалечь око-то потън&ваше въ син» мъгла. Р. 174. Отъ простота не видинъ отъ носа сн пб-надалечь. Л. Д. 1869 р. 233. Черковници походвали по надалЪчку. Зк. 15. Н а д а л и союзъ едиали, врядъ ли: Да ли ща намФ.ря н-Ьщо, кое да нога да нанравя да иа иорастуши, поразвесели и поуспокой? На Да ли, не ми са въ-рва! Зк. 134. Въ ц-Ьло-то ни отечество, Д&Ьто толвова пара са трошатъ за такива нЪща, на да ли ще са нам-Ьри ни единъ Българинъ инджинеринъ. Л. Д. 1875 р. 31. Н а д а и ъ гл- св. Н а д а в а м ъ гл. дл. прибавлю, прибавляю; соеди ню, соединяю: МЪстото, гд&Ь-то тънкы-ты чрьпа ся надавать съ дебелыты чрьва. Л. Д. 1869 р. 87.—викъ, г л а с ъ , изданъ крикъ: Болны-ты д-Ьца чясто не давать да гы помести члов&Ькъ и надавать выкъ щомъ поиска члов&Ькъ да гы попипа. Л. Д. 1871 р. 124. НимфыгЬ нададоха яростны викове (pousserent des cris pleins dc furrur). T. 119. Въ ca82