* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1263 - М ж ч н и н а с. ж. трудность: И така никогажъ да не нн умрьзнуватъ М А Ч Н Н Н Ы Г Б , конто може да срЪщисмъ на живота си, Р. А. 47. М А Ч Н О нар. трудно, съ трудомъ: „Времената сл логаави,—МАЧНО са печаля . 3. 242. Лесно дохожда, а М А Ч Н О отхожда. Базвать за 6оЛ - Ь С Т Ь - T A . Ч. 181. Това М А Ч Н О е да ся истълкува. Л. Д. 1869 р. 86. Като наше-то училище М А Ч Н О ножете намори друго нЪкое но другы мЪста. ib. р . 138. Азе ща, нано да ида на Рабухчисва планина, Да дира брата Никола, Че много М А Ч Н О (тоска берстъ, линь жаль) за братедъ. М. 152. М ж ч н о т и а С. Ж. трудность: Въ училища-та обучявали дЪца-та да скачятъ, б%гдтъ, трьчАТЪ и у ч и л и гы на всЪкаквы другы Н А Ч Н О Т Ш и трьп-fefiie. J . 62. Тогасъ той има Г Б Х Н Ы Г Б И А Ч Н О Т Ч И К О Н Т О С А безбройны (Ou и&en a que la peine, qui est infinie). T. 347. Мдчнот1я-та, да ся съедини едно-то и друго-то, е вече доказана съ опытъ. Л. Д. 1873 р . 89, М Ж Ч А гл. дл. мучу: Три-гв му снахи заклаха, Върли гы мъки мъчеха, — И имъ ненки-гЬ режеха! Ч. 317. Богъ да 6ierb арамш, Що фатиха да те начать, Та огоре&а, тенка Стойно, Огоре&а нироспа, КК кладе&а иа mi я-та. А/. 227. Кум-оть и старо сват-отъ ннаетъ право да МАчатъ зет-отъ и нев-Ьста-та со секакви тешки нсиитваня. М. р. 516. „Сорце да ну сс нарадува, Та не мой в е ч е да на мочи". Вв. 68. М А ЧАоа 1) стараюсь, употребляю усил1л: Дя*волче-ту садръпнувалу и с а мъчилу да побягне. Д. р. 142. Неда н Велика ся мдчахл да свЪсттъ Райна (Н. и В. старались привести Р. вь чувство) Р. 55. „Мори Мнто, Мито моне! Но у у т а й светски зборове, Зборове остри ножове! С* М А ч а т ъ да не разделять, Тебека, Мито, о г ъ м е н е , Менека, Мито о т ъ т е б е ДС. 444. Седемдесетъ юнака са мъчоха Демнръ катя да отворетъ. 7. 312. Дв^-гЬ тыя войевы ше са опинатъ ювячкы, и ш е са мочятъ съ кралюве-гЬ си, и една-та и друга-та, коя д а отнеме дьрво-то. 7. 107. и 9 0 Н. Н а предлохг. Въ болг. яз. слуэ/еитъ залиьною косвенных* падежей 1) родителънаю: Кога ся азъ родвхъ, ты б&Ьше още на май к А С И въ коренътъ. Ч. 170. Благатка, Боже, благатка Па тогось НАЯСЛ женАТА: Какъ не б л , Боже па меня! 7. 265, Бак Дамяне, Дамяне! На триста души войводо! Д. 25 55—56. Ами сн тръгнА хайд ути н, На хайдутну тя байрактар, На иарити ин хазнадар. ib, 26, 7—9. Къде к сега той­ зи бЪлъ градъ н а голАното царство? Р . 1. Одиссеевътъ сынъ! На Одиссея, на възлюбленныя ной пр1ятель! Т. 152. Той зваяше, че ва единъ св*Ьстенъ и добъръ священникъ дума-та е дваждь пб-евлна прЬдъ народа, отколкото O H A I A на единъ учитель. Л. Д. 1869 р. 128.