* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1255 — Ч. 311. 3) сникаю, сдираю (чешую): Триста змея си сряли фярлетъ, Я ламия сн ду златни луспн мякне, Пу зиеюве ги фярле И си ги съ тяхъ убива. D . 8. 8> 6—9. 4) вытаскиваю, убираю (лукъ): ЗакъснЬлый лукъ ся мякне. Л. Д. 18V0 р . 186. (Прйзъ ЮлМ) някне ся вечь кромидъ— лукъ, чесновъ—лувъ и враставицы-ты н на тЬхно мЬсто разсаждать ся зел!е, прасъ—лукъ, рапонъ и другы зимны растешя. ib. р . 185. МъкН Л о а тащусь, плетусь: Стареца едв&, едва, са мъкне. М ъ м к а м ъ М ъ н к а м ъ гл. дл. запинаюсь, мямлю. М з м р ж гл. дл. 1) выговариваю, упрекаю: Не бяди благодаренъ да мъиришь тыя, конто ся направили погрЬшкы, но задрьжяй оныя, конто нна да направять. П. 2. Прьчь-тъ ьь мънрЬдъ (лисиця-тя) зачто не си стояла на хорта-та. Сб. 9. Колко-то тамъ на работата и да я сядиле, колкото и да й мямрале, колкото и да я псувале, нищо не слуша. 3.146. Ненанъ нам^рете да вы нънря за погр*шката, която сторихте. Т. 12. ОЬкый другый е длъженъ да почита царьегЬ, даже когато гы мьмре {тёте en les reprenant). Т. 187. 2) ворчу; заговариваю (ст. бъбр»): Баба-та растрива на болний-тъ, урчасалий-тъ, чело-то, слЬпи-тЬ очи съсъ слюнки и мънри си така. Ч. 115 Мъвсрене М 1 м р а н и е с. с. выговоръ, упрекъ: Несторъ обьрня строгыгЬ си мьмрашя (sea graves remontrances) въ сладостны думы. Т. 267. М ъ а т гл. дл. тоже что мамы»: Аманъ номе, ти св мола, Не ме мями, гя зевай ие, Не ме чини да полуда. М. 446. Мън& е. ж. тоже что манй: Чисти понеделникъ. СлЬдъ сырны маговЬнш въ понеделникъ: огонь не кладять, паницы не ныять, яст1е не готвять, хл-ьбъ не мЬсать,—за да не стане пр-Ьзъ лЬто-то супля и няня. Ч. 57. М ъ н а с т к р ъ е. м. монастырь: Във горите, казват, йма мънастйр светй Илия. Д. 6 3—4. Дфто МарШка гореше БЬл се мънастйр л^кше, Д&Ьто буля й гореше Черно си кърв* тичеше. Д. 44, 46—49. Мънинки (Мъненки Мънанки) М т н и н к а Мънинвсь пр. ум. отъ малъкъ: „И птичка-та е мънинка, Ала си гнлзду извива, И си птнченца И 8 м я щ а < Ч. 263. Черно нянинко царя огъ постели, дига?—Бълха. Червено мянинко царя отъ пятя отбыва?—Ягода. Ч. 118. &Аз имам до девет сина, До девет сина и една дъщеря, Шй-нъненыя ни ic Лало. Д. 30, 23—25. Море момиченце нянанко. М. 325. Па си­ ленъ пожаръ гореше, Hie во пожаръ пищехме, Мянинкн (орли) во вити гнезда. М. 140. М ъ н и н в о нар. въ смыс. сущ. немножко: Чивяка, като i * но­ сеше, отчюпня си мънинко отъ туртя-тя, да я види какво е. 7. 247 М ъ я и н ъ М и н и н а М ъ н й н о ум. отъ малъкъ (только въ наТ а 80