* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1246 —
я изгл-Ьдва &пя си добри дЪчица, челото му са набрьчква, сьрцето ву хващаше силно да тупа. Зк. 47, М р ъ т в ъ к м дл. мертвЬю: Голи и боси! жЪдни и гладив! Жива умр^ли горко мрьтвйхмы! Гп. 40. М р ъ т в ш с о с. с. омсртв?н1е. спичка: Отсега не оставяй нв едннъ чясецъ дЪте-то да тъне въ леность и мрьтвило. Л. Д. 1869 р.101. Ные сл неокопищамы да сл помрьднемъ на напредъ отъ това наше мрьтви ло. ib. 1S71 р . 152. Унего разумъ-тъ стой въ мрьтвило. ib. 1873 р. 97. М р ъ т в й ц а с, ж. назваше безплодной почвы: Черна-та прьсть не е все еднаква и Hie требува да знаемь че има цлодовнтя черня врьсть и ялавя черня прьсть или мрьтвица. Л. Д. 1872 р. 237, М р ъ т в о в л а г и ц а с. ж. о сухой, недостаточно влажной noisi: Нъ на мьртвовлагиця нвкогы не свить, т. е., кога ё малка влага; защо та прнчинява само да ся пукни зьрно, а иослй къту ся случи да нЪма на скоро дъждъ, и изсяхни та мьртвовлагиця, изсяхва и зьрно ведно и и в е принося гол4м* ПОЛЬЗА; защо-то нзниква семя рЪдко. Як. 52. Мрътъвъ Мрътва (Мрътва) Мрътво (Мрътво) мертвый: Догд* пушка-та трЪсняла Тодорва мрътва падняла. Д. 47, 48—49. Три дни^Неда мяртва лежа, Разбуди сЬ въ четвярти денъ. М. 174, Пожьлтялъ като мяртавъ. Л. Д. 1875 р . 134. „Мори желна Елинъ Дойке! По кого си кинисала, По мяртвего Костадина". М> 200. Мяртва-гЁ не са съжив?ватъ. Л. Д. 1875 р . 140, „Богъ да прости мяртви души" (души умершихъ).К.И, 5. М р ъ т ъ в ъ п(м)&иъ мертвецки пьяный: Стнга вече, кралю, вину точи, Чи сме сачки мяртви упиени! Вв. 62. Празднолюбцвти мрьтви шяни ся валять и обрьщать на добытчета. Л. Д. 1874 р. 224. Мръхтн» гл. дл. прозябаю (?): (Лякаво духовенство) В гнясна д*Ьла потянало бвше, Приходы главны то освойло В дервашко заблуж денье мрьхтЬше. Сядбя народна 64 озлоблило. Гп. 71. М р ъ ц й н а (серб, мрцина Aas, cadaver.) с. ж. обыкнов. въ выраженги умйрамъ мръцйна—умираю, какъ скотина, какъ собака: Не заслужва, мамо, сиоменъ Кой-то е въ св&Ьтъ-гъ жив?лъ Безотечественъ, бездоменъ И м&рцина е умр-Ьлъ. Л. Д 1876 р . 157. Мръчгина с. ж. мракъ, темнота: А царицата той чясъ побегна, б*Ьзъ да мя познае въ мрьчината вой 04хъ. X, / , 90. М р ъ ч к а в ъ пр. темный: Той умира безъ да с впдЬлъ н*Ьщо niкогы, осв4нь мрьчкава и лъжовна блЬскавина (de sombres et fausses
1 1
Хиеигь). Т. 70.
М р ъ ш а М ъ р ш а с. ж. падаль, трупъ: Гледа, като орелъ на ирьш&. Ч. 142. На ыцыпш-тя има и враб.чета. Сир. При юнаци-т4 дма и влякавы, нъ и т * сп съ гЬхъ заедно. Ч. 19L Телали «икат из село: Да върви нало
