* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 122» — прави клашвицы, гиьрдЬ тьнкы и здравы, щото да стааатъ за облемф* Р. Л. 123. Не зная ха да изныслдтъ леснина съ която щ&тъ можа да надв1ятъ ТБ М А Ч И И Н Ы . Р . А. 126. Едннъ ся дере да пъе колко ну гласъ може. Л. Д. 1869 р. 112. (ср. колко му гласъ дръжи). Иногда съ опущенгемъ да къ глаголу Н О Г А присоединяется лишь тема дополняемом глаостатокъ неопредп>леннаго наклоненгя: Зорленъ можешъ ми зе, а не можешь ми да. Ч. 162. Сноне-TQ нога за­ пади, Ала сено-то не мога". Ч. 282. Това не можъ направи, (Bus must du nicht). Рш. 64. Като наще-то училище М А Ч Н О можете намЪри друго 9 гола въ которой усмстриваютъ uiKoe по другы м4ста. Л. Д. 1869 р . 138. Отъ такъ в о големо преми­ н е т е шаница-та безъ друго може ся разбол?. ib. р . 118. Предъ вратата на една вАща сЬдъше бабичка, н не можъ p i , заспала ли е, унр4ла ли е. Тб. 50. Казвать ну, че кад? Разградско поможи (срав. степ.) са похарчи. Зк. 123. Jlirfe требва да носишь кожухъ, че може и да измрьзнешь. Ч. 182. М о ж е б и можетъ быть: А какъ ли е изнамйрилъ члов&Ькъ да лови огънь? Може би по H ? K O I * П Р О С Т А слукА. Л. Д. 1873 р . 173. Аза-та прнтурн можи бы за това за да убоде чорбадж1атъ. ib 1870 р . 169. М о ж е о а можно: Кой-то прижали налкы-ты удоволств1я, безъ кои-то ся може. ib. 1873 р . 219. Петко прилйпяваше жунытй си на устата му, за да му предаде дыхаше ако са иожеше. Р. А . 163. М о ж е МН с а д въ силахъ, въ состоаши, д въ расположенш: Всякому сд не може па и не е лесно да П А т у в а . Л. Д. 1873 р. 225. Нему са мо­ жете да прави това. ib. 1875 р . 133. Н е м о г * , н е м о ж & я слабъ, немощенъ: А азъ си нймамъ никого, Па сьнъ старъ, та си не можд". 7. 332. М о ж н о е т ь с. ж. богатство, состодтельность: И нанстина чудно а са виждаше, че никога въ живота си при толкова-то си желание камъ хубавицц-гв и при ножность-та си, както чувахъ, той никога не билъ жененъ. j?. Д. 1875 р . 129. М б з ъ в ъ с. м. мозгъ. М о з а ч е ум. нозжечекъ: Херкулесъ ос4ти тосъ часъ ло&Ьдающыя огънь, кой-то достигваше чавъ до мозъка на ко­ стит* ну. Т. 245. Ина н&Ькой, кои-то ся воддть за носа отъ Грькынн», а пакъ другы на кои-то брька въ мозъка Влахыня! Л. Д. 1869 p 222. М о н ъ ч е н ъ пр. нозговой: Мозъчны-ты болести. Л. Д. 1871 р . 137. Неговите М О З А Ч Я И фантазии. 3. 11. М о й М о я М о е мгьстоим. прит. М о и М о й (мн. ч.) М о я т ъ м. р . съ чл. М б я т а М о й т а ж. р . М о й т о ср. р . М б и т * М о й г Ь лш* ч. ной, ноя, ное: Иванчо, либе Дванчо! Бре ходи, лвбе, надЬ щешъ, Бре либи, либе, вод—щешь; И ази ниша остана Съ мой-та хубость и младость, Съ мой-ту НАдру ходени, Съ мой-ту диску даданн*. Ч- 262. И ной-та хрьтка ще кване заекъ. Ила: И ной-то куче ще улови заекъ! f я