* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1223 — роиы младо ч ш Красны зелены клдревы липы С кр^хвы н цв^т^ы вЪйкы высоки Любно С А " С П Л Е Л И С хубавы елхы. Г. Л. М л а д о л й к ъ пр. моложавый: Той е младоликъ. Сякащъ ч$ е момакъ на 22 годинки; да не помислишъ че 35 му лежать на грьба.—Полянпгв ублечени съ младолика н твьрдЪ свътливава премена. Р. А. 70 М л а д о с т ь с. ж. молодость: Младост ш либе, едн&ж на ceiiTa* Младост к, либе, като росйца, З&ран к ина, Ден? ш нёма. Д. 67,8—10 Како к жальба за младосъ! М- 509. Пуста младосъ. М. 78. „Постой почЪкай, либе ле! Не Д*БЙ ми ходи, ймане има свка година Младость е либе, саде година" Ч. 216. М л а д ъ Мл&да ( К л а д а ) М л а д о (Младо) пр. молодой Млад и ч ъ к ъ ум. молодёщенекъ: Млатъ Стоянъ. М. 61. „Царица, млада глуиава". М. 64. Тога велитъ мяада овчгрива, М. 57. Що 4 велитъ младЪ Марко&ицгЬ. М. 101- Кабаеть имать годемн Отъ номладего девера. М. 271. Млатъ apania ке бидамъ. М. 223. У юнйци твой пб-млади (мдадшдй) братец, Напрёд йде, Нрёден синджйр вбди. Д. 36,17—18. Расцаса синя нввца, Та ш, на дьрво принятии, На бяла гушка нрикачи, Та са младичка обЪси, Ч- 264. „Боа ке младо загиннтъ; Постели нека посте­ ля". М. 241. ft си земи Стефанъ харенъ юнакъ, Кога бдде Стефану свадбата, Тн са стори премлада умряла, Асъ да ввкна, та да та оплача. М. 69. Пренладв девере, ib. Булне ле, да не похвалиш На твой-те девет калинн На най-млада-та калина. Д. 48, 15—17. М л а д ъ вь см. сущ. юноша: Аку сте утъ Сърбски млади. D . S. 10,121. Да пратать Н&Ькой младъ да ся научи. Л. Д. 1870 р. 207. Та си двана Сърбски млади (стара самувила) благослови, Гръцвио нладъ покле. D. S. 10, 148. 154. О т ъ и л & д ъ смолоду: Вый познахте еще отъ нладъ (des la jeunesse) истината. Т. 363. М л а д о в р е м е тоже что иладини: Нъ ну дойде на умъ, че още на младо-то си време б$ вид&Ьлъ понЬкогажъ работницы да употрЪбдяватъ мах«л1е. Р. А. 59. „На умъ да ми доде за младо-то в p i не" Ч. 289. На младо врЪме това монче (А. С. Пушкинъ) сд было задаркило съ народны притчи, приказкы и п-Ьсни. Л. Д. 1875 р. 53. М л а д ъ (я) 8 0 л ё н ъ въ расцв-ЬтЬ л4тъ (см. п. сл. зеленъ): Утъ желба са фдрлнда фафъ бялъ Дунавъ Та си са удави нлада зелена. Вв. 10. 1 М л а з н и ц а с. ж. (=овце или крале кое се нузу, В.) дойная но­ рова, овца: Св любиме стриковъ чобанъ, Си любйие, не се ееие» Запа­ дине стриковъ егревъ, Изгорёха триста яганца» И га дойдбха триста млазници, И га блена-ха триста нлазници, Земята се дюляеше, Небето се расцепуваше. В. 144. (ср. нлъзница). М л а м о с и с. м. навван1е болЪзни: Ивана го хванали виаиосит&Ь, като поуздрави, той пакъ ще купи и едно и дв* канднла. Зк. 58. 78