* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1216
-
Като ни унрьзнах* вече опытватята—рЬшнхъ ся вече да си мирувамъ. Р. С. 84. М и р ъ с. м. 1) миръ (въ иротивуподожность войн*): Ный пб обычаны мира. Т. 163. 2) мвръ, cnoKoficreie: По напредъ сьмь былъ тъй миренъ; едвамъ що съгледахъ името Еншпя и ето на че отиде снчкыйтъ ми ннръ н сичката ми работа. Э. Г. 9. Мънастирътъ гЬсенъ за нойта душа е: Кога човЬкъ доде тукъ да се нокае, ТрЬбва да забрави rpiховниятъ миръ, Да бЬга съблазни, и да тьрси миръ. Вазовъ. 48,1- 4. Н а м и р а (обыкнов. съ гл. ост&вямъ) въ покой: „Добро, че я оставвха на мира". 3, 3. Сл4дъ раждаше-то, родителка-та требва да ся остави на мира да си поспи и отпочине. Ж. Д. 1870 р. 95. И нл*ко-то трЪбна да прЬсЬди по Н&Ькой чясъ у сисы-ты на нира за да узрЬе. ib. 1869 р. 93. М Й р о м ъ нар. тоже что мирно: Всичка-те миромъ минаха; Едно нровлето Татарче А то си миромъ не мина. М. 70. Тдка дм ТА пусннмъ миру» ДА ЗАМННЯШЬ. Ч. 305. Дружино верна, послушна, С нирон ежте и пийте. Д. 25,81—82. М и р ъ с. м. шръ, св*Ьтъ: Калугере-ти излизать ВСЯКА ГОДИНА ВЪ миръ не по единъ а но ИНОЗИНА, НЪ все за „дай", а за друго нищо. Ж. Д 1870р. 105. Тогизи бяПне зина хубава великая б*Ьда по ниръ. /V». 258. М и р я н и н ъ с. м. м1ряяинъ: Българы оъбрахн сн н р&шнхА да ся напиши една жалба отъ стран* народа и съ нЬколко пъдномощни М1ряни. и священннцы да с изпроводн Дибичю. Гп. 234. М и р а о а м ъ гл. св. М и р л с в а м ъ гл. дл. успокоюсь, услоканваюсь: Дорде не исхарчи парите, той нЬма да мнряса. 3. 259. Той ие ножи да мнряса додйто не р*Ьшн на здраво да свьрпги врьвнншката ся мысьль. Зк. 186. Т. се поуплаши най, но като си помысли мираса. Тб. 95. Уженн го, СПАНИ му крака да не можи да шява, и тошва той мн* рясва. Зк. 11. М и р а ( М и р к ) М и р а м ъ (Мак.) и. дл. уснокоиваю: ДЬтца-та пвщкт, найка ги мири. Д. 55,19. Изметчии си гу мирили: „Модчи, нолчя Врахнлъ кралю!"—Брахилъ не се кулай мири, Косите си утъ глава-та скубе! Ве. 94. М Й р а м ъ се (Мак.) уговариваюсь, переговариваюсь, со глашаюсь: Що имаше едно Гдрче, Ни с* мирить, нн ct> токмитъ, Туку шетатъ кросъ Владово. М. 210. М и с е р л й я пр. Египетский. М и с е р л й а з е м я йгвнегь: Раска ралъ с* Мирче и Рабдула На онаа земя Мисер.на, На онаа земя Каненица,—новьо-оотковница. Ж 181. М и о и р ч и пр. индЬнчннй: Чюжда-та кокотка мнсирчи яйца носЪ. Ч. 242.
1
