* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1200 - М е т л а с. ж. метла,. Метдж лсм. ч. метлы. М е т л е Метлица ум. метелка: Цвете-то ми проговори: „t?a ке станатъ отъ утрана—въ понед4лникъ, Зематъ (монм-те) метла и лопата, На п сме­ тать, tec ме ери пат ь. М. 387. „Аиде снахо. айде xie да поДдкне. Кай цярно-то море метла да бериие; Кога ал са дойде млада-та не»$сп, Метли ей немаме с&опдо да ни смете". М. 169. Нмахъ едца нввЬставъ кьошс седеше, ио кукьн шеташе, пакъ на место сн идеше (метла), if. р. 531. (хат). НодЬйте метля съ вод* в ирьсн$те нагори Bpbjpi »асъ. Л. Д. 1871 р . 101. Една гол4иа set ада съ ооашк* вато метла. J. 1872 р . 106 Д имя на мете дворове, Со метлица босилкова, Со ловап страторова. В. 313. 2) родъ травм: ТрЬва кон са зъве гунняны м!иы, и кок ио него вр?мя усивва и цв-Ьтв енволивъвъ цв&Ьтъ. Як. 58. Бубыты, прЬнесн на особвы вМкы врыпвня, комь-то трЪбува да си врпготвншь отъ горневы (дябовы) храстк, или отъ метля ила отъ глушив*. Л. Д. 1874 р . 197. „Дай ми, Тоне, витка невенъ, Макаръ да е отъ нет* дата". В. 77. М я т н * гл. св. М ъ т а м ъ гл. (h. общее значеше глагола&, брошу, бро­ саю утратилось, перейдя къ синонимическому глаголу хвърли, вь ршховорномъ языш остались лишь отдельные случаи ею употребление « этомъ значенги напр. бросаю (что либо тяжелое), повалю (протявяш въ борьб&Ь), ptbdnie примпры можно указать въ нарддныхъ пленял»: Bt- лн еничери И борба са боратъ И бЪлъ камякъ метать. К* 1 181. И к&микъ съмъ азъ н&вталъ Та съмъ го сё вадн^твадъ. Br I . 206. Чу­ дака б&Ьше ирявъ юнаяъ въ селбто. Кога фрягаха н&мввъ на мегяана др^гит-Ь ако го фярлатъ дбеетъ кр&чкн, тбй ще го мЪтне ди пяти об далечъ. И цехлвванинъ б&Ьше едйнъ въ каз&та. Най—енлннi t борцй той ги мяташе съ еднй, ряна. Въ соединении съ объектами, гла­ голь м?тамъ илиьетъ шьдующгя значенгя: а)—мргава, закидываю ein, неводъ: M L гать мр^жн и ливятъ рнба. Тб. 25. А тв на къд-Ь мЬта мрежит&Ь? Рш. 53. Ь ) — Х Л & Ь б ъ , ставлю хлЪбы въ печь: Тин пещв отпр!д* пмять по едня споразмЬрно нзваяня плочя отъ камъкъ, ИЛИ ОТЪ прьсп да затулиьтъ нещны уста, кога м-Ьтнять вътрЪ имъ ХЛ&Ьбъ, илн ц^лы пе­ чены. Пк. 33. Па м&Ьтнц х.гЬбове-ты въ иещъ-тя да ся нспекять. J. Д 1872 р . 254. с)—ота, п о г л е д ъ бросаю вворъ; Отъ долу вдеть Цнганче, И вь ряка носн б*Ьлъ вамикъ, Та сн прехвряли зеленъ боръ; Очн мегда листъ преброн, Та зело Рада хубава. М. 71. Тьмны-ты av ображешя само ннъ мятять нозъва и не давать имъ да мЪтяять часть яогледъ въ свйта. Л. Д. 1669 р . 167. Метнете поигЬдъ си. i y (kp. Ш d}—о нреж&еврвренныхъ родахъ, о выкидыш*, недоноси*: Тдаяяен останаха отъ страхъ да не н&Ьтнатъ при бЪсилото (аЬод#егев)» J t a r & Ч