* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1199 —
подъ крака-та имъ захвана да са мести. Л. Д. 1875 р. 142. Нога му сл м*сти, дуна ну ся не мътти. 9. 199. МъОК гл. дл. м*Ьшу: Ай неси ни иребела погача. М. 192. М4сЬте б&Ьла погача. Д. 17,17. Въ сабота несатъ погача со пярстенъ шарена, коя с* викатъ свакя; еднаква св несвтъ и у девойва-та. М. р. 515. Това добро, нъ кой да м4си и готви? Л. Д. 1870 р. 150. Не д-Ьй м4си „боговица* За ное-то „Прощене*. Л. Д. 1876 р. 157. Аз ти водвца по исках, Ти ни водица не даде, Ани си хлЪба мЪсваше. Че ми помийка даваше. Д. 21, 28—31. М Ъ О В Й оа вмешиваюсь: Не нярдайте са в са не несете въ ноята работа. Ст. 39. Той никога се не мъхЪше въ разговоръ. Тб. 71. Безъ да ся мйснь азъ въ разноскытЬ на пр?дпр1ят1ето. Р. С. 9. Царъ Вилхелнъ отговори на френскля посланнику че той ве ся м4си на д*ла-та на принцъ Леополда Хохенцоллернъ. Л Д. 1871р. 208. М е т а н и е с. с. М е т & н ъ с. м. земной повлонъ: Всяка пб-стара жена, щомъ ся научи за умрЪлый-тъ, взвна една св4щь и кыткя, отива прв мрьтвецъ-тъ, запалва свйщь-тя надъ главя-тя ну, туря кыткятя до рамена-та му, прекрьсти ся и стори нетате на нрьтвецъ-тъ и ц4лува ивоня-тя,—та ся опрости. Ч. 41. Па си свали отъ глава-та вапа, Метани чине на небо, на эемля, И на сите св4ци редъ по редонъ Найповике на св4тн Дпнвтря. М. 143. М е т & т а с. м. метелыцикъ, подметал ь щи къ, трубочистъ. Мет & з д а с. ж. подметальщица. Бо%М е т е м и а (tanka visoka Ж илад. 535.) пр. стройная, высовая: А що имаше цар-отъ една верка Кайметл1а, метем1а Таинъ си к пущи ва блато широко, На тая сура лам1Я. М. 31. М е т е р и з ъ * (meterie s. t. Fosse qui entoure un camp и meteris s. t. 1. Fosse de fortification, tranchie. 2. Bastion.) с. м. окопъ, траншея, бастлонъ, баррикада засада: Булба нами ели да се попрнварди, заштото се бовше да се не е екрилъ нтзйд* нетеризъ. Тб. 19. Дядиковски таборъ да хване нетеризъ! Еорсунсви таборъ и полвовнввъ Тарасъ съ полка си и тЬ ва нетеризъ. ib. 59. М е т и л а о а м ъ гл. св. М е т и л я о в а м т ь %л дл. бол4ю „нетилоиъ" (объ овцп>); ОвцёгЬ който пас&тъ на вл&жно м4сто лёсно метнлясватъ. М е т ш г ь с. м. овечья болезнь: Тр&ва, по влажны и кыселы до лове и по ночюрливы нЬста не само не поноси на овця-тя, нъ еще до карва и нетилъ, едня лошж болесть, воя-то по никога затрива ц^лы стада. J. Д. 1873 р. 276. М б т к а м ъ (Мак.) гл. дл. треплю: „Динано, млада нев*Ьсто! Що ти к леса неткана (отчего растрепана твоя коса }) Що ти ж нишанъ вотъ гдрло? М. 508.
1 1
