* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1165 — носили... Поседяди малу починяли. D. S. 5, 5—7. „Постой малу, брате, тенявъ ми мврисатъ" М. 229. Малу що си наира&ила, Колку чува на иланина; Малу вода, що нущнла, Завиртиле деветъ окна—-водсници, А десето вала&нци. М. 265. М а л о - п о - м а л о , М а л о - п о - м а л е ч к о то­ же что иалко-по-малво: Мало по малечко дара наружуетъ (игла). Ы. р . 531. (гат.). М а л о - м н о г о ( м л о г у ) тоже что малко-много: C i разлюти дара Мурат-бега И сп зеде малу многу аскеръ, И киниса по море да идетъ. М. 48. И сн собра малу многу азно. М. 192. Та са забавн Иванъ малу много пр&Ьедъ саранье му доде да флезе. Ч. 256. Малу са млогу поспали,—Вакли са овни сплашили. Лазаръ си ринна та стана. Ч. 322. Малу са млогу ходили— Години до дванадесте, Малу са пуспсчелпли—Ду хиляда и петь стотини Манахи вакли овновс. Ч. 321. О т ъ м а л о (Мак.) едва, съ трудомъ: Отъ малу съ беганк откннало. М. 159, М а л о б р о е н ъ пр. малочисленный: Вообще &сн-ве ПЁСНИ, освсмъ неколку малобройни, имаегъ печать одъ народно-то творчество. М. р . Г/У. М а л о с н а а в е н ъ пр. мелкорослый: Тука жив^ктъ одно големо множество диви хора, вълнести и иалоснажести, спр. высоки четири крака. X. II, 37. Азъ имъ приказахъ подробно какво сп изгЬгдихмс съ налоснаженнгЬ и гол-ЬмоснажснитФ днвади. X. II, 47. М а л о м о щ е н ъ пр. слабосильный. М а л ъ М&ла М а л о (Мак.) пр., еъ чл. М а л и я т ъ М а л а т а Мал о т о (Софгйское) малый, малая, малое (син. малъкъ): „—дск&низъ дворотъ вирвитъ, Со яболко фирли, по герданъ ме удрп, Гердаио-о мп дзвекна на нома и текна; На татко ке кажи, мало ке ме мижи". М. 390. Та •л си немамъ никого, Еденъ брать малсЬекъ су нмала, Ушгс малъ ни го пленсле, Татари ми го пленелс. В. 308. Си зедо&е Секула Детенце. Защо 6ime лично и мало&о, Секула—го не&еста сторГе, Отидо&е во H&liмсчка зеня. М. 126. Ке нанра&итъ Kionpia Со два драга каменя, Со дробиего бисера За малого Мефмеда. М. 190- Со себе си води едно малой ноне. В. 323. Приквечерь хоро-то, кога да ся растури, оплититъ жсни-тЬ в&внсцъ огь цвйтя, за пб-мал1я отъ дсверктс. Ч. 94. Така, м*ка, мила нанке, тстко на сирцс-то За попова керка, нила нанке, тая наймала-та. М. 363. 2) эпитетъ воловъ: „Азъ ща на Араба-пазарь да нда, Мали ще волове да зема, Ала ми харачлъкъ не стига,—Азъ додохъ харачлъкъ да искамь". Ч> 309. Впрегва си мали волови. Ч. 316. Мало* г о л ъ м о всЬ отъ нала до велика (тоже что малко—го л4мо): Да върви нало гол4мо За здравк да се люлйе. Д. 13, 50—51. О т ъ м&лъ съизмала, съ малолетства (ср. отъ малъкъ): Отъ малъ сумъ сиракъ останалъ Бссъ татка, тй и бесъ майка. М. 394. Оть малъ Стоянъ сиромашецъ, Се главуелъ дека овчаръ, дека козаръ. В. 332. М а л е ч ъ к ъ (Малеч-