* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1157 —
ребреная): Аво ми дадешь, Царь Муратъ, Султанъ Селимскы авове Съсъ седъмдесеть одаи Съсъ осьмдесетъ маджарвы; Тога кемъ се потурчинъ, Тога кемъ eipa потопи". 7. 334. Преподобнаять старецъ далъ на унукътъ си петстотинъ маджарки. 3. 292. Мадас&ровн пр. Вентерсшй: Дъщеря на единъ Маджарскы ГолЪмецъ. Р. 106. Тази равнвна е пустия-та на плодовито-то Мажарско иоле. Л. Д. 1876 р. 120.
Мадзваръ* (madjar s. t.1. Un Hongrois. 2. La Hongrie). Мад-
ж а р и н ъ с. м. венгерецъ. Мадэв&рва с. ж. венгерва. Мадаварче ум. Че са женв Филипъ Маджарина, И си зена нома Соволина, Изъ Со кола града край Дувава. 3. 287, „Леле Марко, леле, нили сыну! Хвалилъ ти се Фвлвпъ Маджарина". 7. 100. „Че е Филипъ стара курвё тина, А маджари свинсва челедина. 3. 287. Пръвата жена на царя Си меона бЪше робыня, ваз&ватъ да к была Маджарка. Р . 106. Петре Маджарче. М. 157.
Мадэвунъ* (ma&djoun s. ar. Electuaire, medecine, opiat, confortatif. Le madjoun ordinaire est un milange d? opium, de pavot, d aloes et
}
de diverses epiceries) с. м. 1) лекарственная кашица. 2) густой сокъ изъ тыквы и друг, плодовъ (син. петмезъ): Готвв ся малко гозби поста* (отъ б-Ьлъ бобъ, лЪща, зелк съ оризъ и масло, лукъ съ рыбы, оризъ и наело, грозденица, маджунъ. пнперница, маслинкы и р*Ьдко оснокрачици). Ч75. Отишли, та оставвли делва-та съ маджунятъ (петмезъ) отхлупена. Л. Д. ШО р. 169. МаНёпсамъ (Мак.) гл. се. околдую, очарую (тоже что магйосамъ): Две ме номе ма^епсале, Дуръ не нене залубиле. В. 356. МаНепснивъ с. м. vracar oli carobijar, колдунъ. М. р . 535. Маас* гл. дл. Мавнамъ (Мак.) гл. св. 1) мажу, мазну: Съ пресно го (дете-то) мляко кииала (майка), Съ сметана го е мазала. М. 117. Тя махе образ-атъ си съ чръвило. Р . 133. Защо ти к прасенце?—ке ми пущитъ сало.—Защо тв ж салце?-ке си мазнанъ ионн-те. М. 667. 2) б1глю, выбелю, (ср. занажи). Маиане с. с. румяненье, притиравье рунлиами и белилами, об*тиванье: И Стоянка й ставила, Б&Ьло си й пране опрала, Гладко мазане ланаза; Че са й омыла, оплела И с а хубаво примени. 7. 265. (ср. л4иене). Гладк и маавА льстить, заискивать, потворствовать: Гладяше и мажаше доде прибра въ риц&в-гв. Р . 9. Който тя лъекае в тв ся иаже и глади, той въ ерьдцето св тя мрази. П. 17. Мае а* с. ж. тоже что магаза: Напълнихъ нного мази съ Купри на. X. I , 177, Маначъ с. м. маляръ. Бог.
