* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1155
-
санаре много. Магаре-то и на хаджил&въ ходи, а пакъ магаре ся врища. Магаре-то ся на т^гло не вупува. Магаре-то си е сввога магаре. Ч. 182. Свекро ле, дърто нагаре! Д. 81 20. На подарено магаре, зибы-гЬ ся не глодать. Ч. 189. Съ куцб магаре дрьва да сьмь носиль. Л. Д. 1870 р. 170. „Пидарче, селско нагарче! Бай сумъ те тебе ввдяло, що даръ сумъ тебе такса л о?" М. 425- Сн инафъ едно магарче, кой помини вявни го, ясъ поминафъ си го вявнафъ (прагъ). М. р. 530. (гат.) Що к свавя нелечена? Що н& сн явна магарейце, Да св пойдишъ въ Кюмурица, Да иабериптъ суви дирва, Да испечишъ наша свакя! М. 532. Си инафъ едно магаренце &се-то сенце ми г& изеде н нищо не истай (вила). М. р. 530. (гат.) „А свекирво магарице!" М. 265. М а г а р е ш к и пр. ослиный: Ако крав1е-то мляко не поногне, да му ся дава магарешко мляко. Л. Д. 1871 р. 130. Магарешки гибы. Пк. 40. (ср: гдба) „Милчи, магарешки сине! 3. 210. Магарегака главо! (EseMopf). Рш. 103. М а г а р е щ и н а с. ж. глупость, подлость: Магарещина-та не ходи по горы-тЬ и скалы-rfc, а по човЬци-гк Магарещина-та ся съ пары не купува. Магарещина-та ся хариэва. Ч. 182. „Магарещина-та ходи не по гов^да-та, а по хората". 3. 35. М а г а р е т а р ъ с. м. погонщикъ осла. (ср. магарищ&рь). М а г а р й ч е н ъ пр. ослиный: Магарично мл&Ько. Бог. М а г а р и ч д с а Маг&рчл» с а и. дл. жеребиться (объ ослиц*): Да си купи магарнц*. Да ми ся магаричи; да ми ставить дв&Ь! 9. 150. М а г а р ш ц а р ь тоже что магаретаръ: Магарищарь-тъ налага магаре-то съ тоягд-т*. Сб. 27. Маг&рово имя собств. села: Въ Магарово деца-та викаетъ: Коленде меленде, сурова година, цннци. вака, дай н една колака. М. р. 523. М а г а р с в и пр. ослиный: Магарсшлтъ сынъ! Л. Д. 1870 р. 168. М а г а р ч д с а тоже что магаричи са. М а г д а н о с ъ * (maghdanos Persil-plante) с. м. петрушка (ср. майданосъ). М а г д а н о с й о в ъ пр. петрушечный. Магд&нъ с. м. покрывало (обыкновенно краснаго uettma) для невЪсты: Кога нива дели Навелъ, Той потина до поЬса, Кога мина не веста-та, А тя потина до магданъ. М. 135. Аленъ ми магданъ д и гнете, Узунъ наличка нодайте. М. 153. (ср. було). М а п с с. с. волшебство, (тоже что магия): ТЬзи вЪнчллны св-Ьщи сн паштъ строго, да не бы нЪвоя магесница да открадне отъ тЬхъ восъкъ и да нанрави за злополуки магк на младоженци-тв. Ч. 88. „Бди воя нона нол ила батя, ни да к взенне, нъ той вато к не рачнлъ, тя ну
у 0