* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
L151
-
Л ю д я н а с. ж. 1) имя собств. женское: Ей Люляно кара ми кон че на вода. 2) у Каравелова назваяде водки; Ахъ, ти ноя люляно, ти каванллшка гюлова равийко. 3. 161. Въ Стояновата кдща са с*брале н^колко души нладежи даму „честитатъ радость" и да примЪтнатъ но нЪкоя и друга бистра люляна. 3. 241. Л ю с н и ц а с. ж. пощечина: Тя го заплатила ако ще ну залепи една люсница, та аво ще би на отвореивя иаааръ. Л. Д. 1875 р . 132. (син. плеснвца). Л ю с н ж м . св. 1) тоже что лющ». 2) въ значенги выпить: Нека мн к да люсна та нека и душа да пусна. Кп. 94. Л ю т б а с. ж. гн4въ, лютость: „Това сосъ людба не бивать, Това сосъ ср&дба не бивать!" М. 212. Л ю т н и . безл. ез beisst, щиплетъ. Ц. Л ю т и в ъ Л ю т д и в ъ пр. Ъдвгё, острый: Азъ не обйчанъ лютлйва гбзба.—Кыселы. лютивы и др. раздразнителны иезета. Л. Д. 1870р. ИЗ. Л ю т и н а с. ж. 1) Едкость, острота: Чтомъ го усвтншь, че ся е умокрило веднага го прЗшовый въ сухо, за да го не щипе оная лютина и да ну докарва принце или подснндяваше. Л. Д. 1869 р . 99. 2) гнйвъ, свир-впость: Со лютина сабя цртгргнало Да исече своя п&рва любовъ. М. 159. Царъ Алевсандръ кога чу това, страшно c i налюти; а сестра му избегвеещемъ лютина-та иегова, сЬ фарли во норе и С Б престори делфннъ. М* р . 526. Пази, боже, отъ неговата лютина! Той вараше хо рата на работа нного по-лютива, нежели воловете св. 3. 145. Л ю т и ц а с. ж. 1) горвлва: А повече дай лютица, н*Ь да е подсладена съ сухо грозд1е и сякакви бурене, а бнстра върла, лютица, да вграе в да цвърчи, вато б-Ьсна. Тб. 5. 2) эпитетъ зшя: Стано&итъ ка мень возгла&а, Потъ каменъ . snia лютица. И 235. Зм1а си бярка зша лютица. М. 253. „Да пойме въ гора зелена, Да зейие зша лютица". М. 468. Л ю т о нар. люто, жестоко, сильно: Стоянъ се люто разсърди Че й глава-та отрЪза. Д. 21, 41—42. Т^рчин ии кара клстД робиня Люто к кара по люта слана. Д. 37, 1—2. Л ю т ъ Л ю т а ( Л ю т а ) Л ю т о (Люто) пр. Л ю т и ч е в ъ ум. *БДК1Й, острый, лютый, жестоый, буйный: Лютъ, като пиперъ; горчифъ, като пелынъ. Ч. 181. Лютъ сокъ изъ разваленг-т& ор&Ьд&Ьл* кръвь. Л. .(. 1874 р . 188. Люта раюя благи яболка. М. 150. Ёдинъ лютъ дахъ, отъ кой-то и очи-ты ни ся наслъзявать. Л. Д. 1873 р . 258. Да оставяны оннтъ-тъ да ннъ дава свои-ты плодовитв уроцы, аво ще бы и да бндят* надко лютичкы. Л. Д. 1872 р . 142. НеумЪреность въ niaBie вино и особно ракы» у насъ отъ день на-день става все пб-дюта ра на. X Д. 1869 р . НО. Когато 6*Ьх у в4с ратайче, Люта ие трёска заг