* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1146 — ните подскачать и тяркалятъ са фосфорически искри. „Селдите са ллщатъ! са зачува условнвятъ знакъ отъ сичките капци. 3. 134. Миляоне звйзди са ллщ&Ьле по небето. 3. 196. Сребьрни плочи до толкосъ сл ласваха отъ сльнчевигЬ зары. що то прЪдставляваха вьрху орнзонтя още едно свйтозарво слънце. X I , 166. Той погледна на доле д%то се даштйше Дн&Ьстръ. Тб. 108. Лъстив гл. дл. 1) льщу: Маха опашк*. Еазвать тоиува, който льстя ва другы-тЬ, да ну даддть нЬщо. Ч. 183. 2) ухаживаю (о домашних* животныхъ): Пастырь-тъ не создава нв овце, нв возы, ни гов-Ьда, а само гы пасе, котка и льсти имъ. Л. Д. 1873 р . 184. ТрЪбува да настанемъ да св въдимъ добытъка и да му льстниъ правила-та, кон-то с* изнам&Ьрвли хора, fit щи въ т * « работ*. Л. Д. 1873 р . 267* Въ това вр^мя ако не имъ ся льсти, млады-ты добытчета остаять слабы и нлчно ся завзимать отпосдЪ. ib. р. 277. Лъот1& е а обманываюсь: Мола тн са, не д*Ьй са льсти да мислншъ, че достоинство-то на една мома ся състом въ вьнвашни-т4 н преимущества. Л. Д. 1875 р . 72. Л ъ с т ё н ю с . с Ь лесть: Нъ сетн^ като познаете льете Hie то на очнгЬ св скърбеше са много пов4че! Р. А. 72. 2) ухаживанье (о скопт и птицагъ): И ко­ кошка-та иска САЩО такво льстение, както и на други-тЬ домашни жавотнв. Л. Д. 1875 р . 86. Напш-ты селяне ныелять, че на млады-ты до­ бытчета, воп-то еще не принасять облапь, не требувало тълвова льстек Hie. Л. Д. 1873 р. 277. Лъщхх СМ. ЛЪСНА. Л ю нар. 1) а) только: Оставила Тиха нона, Останала сирачевце. И безъ найка, и безъ башта, И бевъ брата, и безъ сестри, Лю единъ бидевъ стрвко. И той боленъ Ке да умре. В. 13. Остана си (Стана) снраченце, Лю сосъ башта та безъ майка. В. 25. Турци земя поплевнха. Што бы старо погубиха, Останала лю Янинка, Лю Янвнка н Янкула, Сп изнайдохте та се зёхте, Незнаете што сте брать и сестра. В. 151. Свчкв си са изотишли, лю Иванъ си е останалъ. Ч. 256. также Л ю х у : ХаpaM&ie зулумуи?! Што найдете се земете, Люху мене оставейте, Че се иманъ стара майка, И си имамъ п&рво любе. В. 284. Ь) лишь только: Лу ей курбанъ закла цярна пуйка, Утъ небе сн падна я сни огань. Вв 50. Лу завлаха пиле голаб. Белу норе на две се расцепи. Вв. 52. 2) во (поелгь отргщателънахо предложены, ср. но, най): Не ми е внхоръ, лю ва е Юда. В. Не поевпа Марво. В. цн. В 46. гората. В. 1. Не ми были ветерушки, Лю са были до три Юди! В. 2 брата, Брата и снаха и, Лю посипа Марко, Марко змей ма 9. Лудо младо нето яде, нето nie, Лю св ходи низъ чарда­ Не сн Недо, ири найка ти, Лю си, Недо, при менека,—а » 67. Язъ си внща руди швни Ниту св! вскакъ факлв овцв.