* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1145 — го мажемъ. Ж. Д. 1874 р . 76. Така nie Давидъ занесенъ отъ лъекаВННА-ТА и велич1е-то на небе-то, поевто съ зквзды. ib. 130. Л ъ е в а в ъ пр. (ср. ЛЪСНА) 1) блестящ^, лоспяпцйсл: Лъсвавы ерьненн венета. Ч. 36. ВръховегЬ на дрьв1ето о т ъ слънчовыгв зары е д ввждаха дъевавн. Р. Л. 31. Гледах* връвнишки, Л А с к а в и въ нйдното св оружве. Тб. 79. Той дьржеше в ъ р & к а т а с и една твьрд* льевав а и остра саба и заплашваше да го y6ie. X. J, 36. Ллскава сабя. 3. 68. Хубостьта й с я я в и в ъ лъекаво в а т о слънце. Р. 128. Гол*Ьмци-т*, обли ч е н ы в ъ лъсвавы дрехы. Р. 177. Утрениы-ты златны зари на исходяще-то слънце росно в лъеваво ся блЪщенлъ. Ж. Д. 1870 р . 131. „Ве нера&& отдалечь ни ся види лъекава, а тя в ъ САЩИНА-ТА СВ е тьнна. Д. Д. 1872 р. 102. Ляскавы ЖАЛТИЧВИ. Д. Д. 1876 р. 46. Дяволскы пары с я наричать Л А С к а в и - г Ь лущины, ков-то с я напирать въ камАие-гЬ. Ч. 155. Честьта и слобод!я-та, т ы я два най-лъевавы накыта на члов&Ькъ. Ж. Д. 1873 р . 248. Една отъ лъскавы-тЬ вв&Ьзды на словенский н е боевлонъ е А. С. Пушкинъ. Ж. Д. 1875 р . 52. 2) красивый. Л ъ с в а в и ч е в ъ ум. сназливеньюй, хорошеньюй: По вЬкора се мЬркате в ъ н&Ькой вехтъ прозорецъ ллскавичко лице на еврейка. Тб. 94. Л ъ с в & т е л е н ъ пр. льстивый: А т я като НА взгляда ухылена с ъ лице засмяно, продува ми съ едно притворно и льевателно уснихваHie. X. J, 94. Лъсв&№ гл. дл. льщу, ласкаю: Своеволство-то, кое-то инъ лъекаi a m e гордость-ТА. Б. С. р. 25. Но д а б ъ д е челЗгкъ княжевска тыца, т о льевае сЬка найка; стЬдователно, ще по-льскае и нея. Э. Г. 56. Л ъ с к & к с а льщу себя. Л ъ с в & ж н ь е с. с. лесть: ОЬко льскаянье (МП alien Sckmeicheleien), сЬко обЪщаванье и нрвдуиванье б*Ьха навравдно. 5. Г. 51. Л Ъ С Н А и . св. Лъхцж Л ъ с в а м ъ гл. дл. 1) блесну, блещу: Три с т а сабли ЛЪСНАХА. Д. 25, 42. Истина-та трЪбува да вскочи и лъсне навънъ. Ж. Д. 1874 р . 112. Тая влага излита щомъ лъсне слънце. Ж. Д. 1871 р. 97. На СЬКАД* лъщЗшге (briller) жел4зото на ИЗДИГНАТЫ-ГЬ K O f l i a . Т. 198. Очи-ты имъ не лъщатъ, на около посинявать. Ж. Д. 1874 р . 131. У тыя млады души любовь-та за истинно-то в право-то лъщн съ най-гол$мъ бляскъ. Ж. Д. 1872 р . 148. Милинве моне, Милннве дугао! Море што те г&рло белее, Г&рло белее дурн лигтгае? В. 64. 2) отполи рую, полирую: 102 душь работници вели по единъ (чяръкъ) за да го истрькать и лъеннть (за тоя чясовникъ). Ж. Д. 1869 р. 170. 3) выставлю, выставляю на показъ: Динн и нъпеши лъснали челата си нзъ подъ дългигЬ си лиственнн ннлини. Зк. 140. Лъонж о а Л ъ щ ж о а Л й о в а м ъ с а лоснюсь, блещу: Не е свчко злато що то ся ЛАЩН. Ч. 194. По вол73*
