* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1142 — чюва та събира орЪхы-ты, кои-то хврьлятъ, а другы лучять. Ч. 9. 2) угадываю, разгадываю: А пакъ учени-ти лучять и доказвать че во Miсячиня-тя немало вод*. Л. Д. 1872 р. 116. Прьвы-ты хора какъ сн посрЪщали и удовлетворяли потр*Ьбы-ты това можемъ само да лучннъ и да гадваны. ib. 1873 р. 172. Ако е годЪнъ пятникъ-тъ тукъ споиянувать имя-то на ГОД-ЬНИЦ*-ТА ну, а ако не е годЪнъ, спомянуватъ вмя­ то на он*» иомя за кош-то лучкатъ. че ще ся сгоди за напредъ. ?. 205 (ср. налучк). Л у ч е н е с. с. прицеливайте: Лучете на каникъ. Ч. 10. Л у ч ж гл. дл. приправляю чесноконъ (ср. подл^чя). Л у щ и н а с. ж. скорлупа, чешуя: Дяволскы пары за дяволъ-гь в чинать. Дяволскы пары ся нарнчать ляскавы-гв лущнны, кон-то ся напирать на ваняне-гв. Ч. 155. Лъбъ с. м. лукошко барабана: Наместо да бие тьпана, той бие ляба (каснака). Блгсковъ. Моминска сьлза. 46Л ъ в ъ с. м- левъ: Народный знамянъ, златов?нчяный львъ, кого ё носилъ младый момакъ „деверь", какъ ся ё гордо разв^валъ. Пк. 133. Отъ като е пушкалъ на челов4цн отъ тогава му иде срамъ да иде да гони зв^рове-гЬ, па ако да биле и тигрове и лявове и хиени Л. Д. 1875 р. 147. Л ъ в ч е ум. (ср. левъ). Л ъ в с к и пр. и нар. львиный; по львиному, какъ левъ: Въ едяо вр-Ьме ся 6iflxa двЪ силни воискы, дв^гЬ съ юнашка дьрзость, бореха ся львски. X J, 153. ЛьвскигЬ реветя X. П. 32. (ср. левсвн). Л ъ г а с. ж. тоже что лъжа: Или ю ляга (ошибка) станало, Че пма мона между насъ. Ч. 333. Доста ни к нала, ляга та не знаитъ. М. 267. Л ъ г о т н я с. ж. обманъ. Бог. Л ь г о т а м , дл. обнанываю. Бог. Л ъ д ж й ц а см. лъжица. Л ъ ж а с. ж. ложь, обманъ: На лъжк-тя е плитко дъно-то. На лъжыь«тя ся къси крака-та. 7. 189, Въ Китай сяществува едннъ старъ законъ, споредъ кого-то требва да са отражать ряц-Ь-тЬ на оногозн, кой-то са улови въ лъжя. Л. Д< 1875 р. 157. А бе члов^че, безчество нйчто е, кога члов&Ькъ иска да печяли съ кражбя, съ лъяия н др. т. Л. Д. 1869 р. 173. Л ъ ж ё ц ъ с. м. лжецъ, обманщикъ: Нъ царь-тъ не повЪрвалъ Ма8епя, а помыслилъ Кочубея за лъжецъ. Л. Д. 1875 р. 58. ЛошыгЬ че* ловЬцы ся дьрзновенны, лъжцы (trompeurs), готови да са пъхатъ и да угождаватъ. Т. 24. Той поиска да са навазватъ строго сичкыгв банкруты, защото т-Ьви конто не ся лъжцы (qui sont exempts de mauvaise foi), тЬ никога почти нематъ тъзн дьрзость. Т. 199. Въ Перс!» ся по-