* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1140 —
{поел.). ПА те к& 4нн*хны старопланянсвы—Ни лувъ -Ьли, пи на лукъ
дыхали! Гп. 48. Попътъ май хвапа да гази босъ нзъ луко (не исполняетъ свою обязанность), кога има кращани, свадби или задушница; той за тамъ готовъ. Зк. 22. Д у л а * (lule s. р. 1. Tuyau, tube, siphon. 2. Robinet. 3. Noix de pipe) с. ж. головка трубки, въ которую набивается табакъ и вставляется чубукъ. Л улич: в а ум. с. ж. Дай му ты луд* тготюнъ да ти искаже и найчино-то си мл&Ько Сир. Дай му пары, да ти даде и майк& си и баща си. Казвать за тогова, кой-то за пары сичко си дава. Бдни надувать безъ M i p s своыь-т* лул* (чибучва). Л. Д. 1871 р. 172. Пълна плевня съ сламиц», сланица-та изгор*, пл4вняцата оста?—Лула съ тютюнъ. Ч. 119. Отишалъ да прави лулы. Ч. 203. Л у н а с. ж. луна. Л у н а с. ж. родимое пятно на тЪлЪ; веснушка. Л у н и ц а ум Аво н&Ькоя „гЬшка" жена са исправв предъ онзи столъ, на който са нами ра хл^бъ, то дЬтето й ще да ина луни. 3. 88. Л у н а в ъ пр. им^юпий родимое пятно на гЬлЬ; весноватый: Була та кадифяна кожица стане грьздава, лунава, жльтнвкава. Л- Д* 1874 р . 76. Л у н и ч а в ъ пр. (Макед.) лунатикъ: Тук& задскри еЬ зад* марморъ дирека, Оти Митре ми к лунича&о, Дан те тебе со сабя посечитъ. М. 68. Л у ш к %л. дл. 1) вылупляю изъ яйца (о куриц*). 2) сдираю кожи цу (съ плода): Посака пуста понада, НКтки оре&и требенн, Преснн яболки люпени. М. 508 (ср. б&Ьли*). Л у ц к с а 1) вылупляюсь взъ яйца: Вяд&Ьхме че имаше вътрй (въ яйцето) пиле, което б&Ьше захванало да ся лупи. X. II, 68. Отъ останвы-ты на icTie-то ся лупдть микроскопиче ски животинкы, конто давать поводъ на тыя няса да загшкть, а това е голема пакость за зяба. Л. Д. 1874 р . 62. 2) шелушусь, луплюсь. Л у о п а (Люспа) с. ж, чешуя; шелуха. Л у с п и ц а ум. Отв*сва си (рибата) една луспа и му я дава. Ч. 249. Я лания си ду златни луспи м&кне, Пу змеюве ги флрле И си ги съ тяхъ убивЬ. D. S. 8, 7—9. Кожята на рыбы-ты е покрыта съ луспы, Л. Д. 1871 р . 114. На едно м&Ьсто гледать дръв1е, на друго дрипеле, лу спи, строшени кацн. Тб. 94. П&пчицы-ты (на шяркл) пов-Ьнвать и хващать отгор-fc брашнявы луспицы, кои-то отъ налко трькаше ся ронять отъ кож«-т*. Л. Д. 1871 р . 140. Природата е облекла грахътъ съ нерастворима въ чов-Ьческнятъ стомахъ луспица. 3. 248. Л у с п а в ъ Л у с п й о в ъ пр. чешуйчатый: По н?когажъ ловяха рыба съ нрйжытй, конто Петко беше уплелъ по дъждовно врене; и всякогажъ улавяха повече отъ луспавыгЬ отъ колкото ножеха да развесатъ. Р. А. 139.
1
