* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1123 — Л и в а с. ж. приличная партш, ровня, пара (син. прилива): Да ни баратъ уба&а не&ста, Не&ста лива спроти себе. М. 110. Тога неженатите имаегъ случай да сн отбератъ лива спроти себе. М. р. 515. Л и в а п р и л й к а . Не нина нлада войвода, Най нвна Драганъ и Златка, Чи с*& си лика прилика, Еъту два стьрка яглика! Пк. 96. Чи си отиде нладъ Стоянъ Въ Боричъ касаба голЪма, И тамъ е Стоянъ нанерилъ, За себе лика прилика Намерилъ Ганка Болванка. М. 76. Н а л и в а на подоб1е: Точило е четвероягьлнъ съсадъ отъ дебЪлы тълпы съставенъ и скованъ па лика воденичнаго пода. Пк. 74 ***). Л Й в о с с. кострика, лыко: Бикть кытк* грьстия, до дЬ к умяг­ чать, т. е., до д4 ся натропшть кл&Ьчкы и изпад&ть, а лико стьбла оста­ ви. Пк. 83. *) Посл&Ь валить грьстия на ткпавицы, да ниъ ся умягчи лнко и да изпада осталый дрЬбьнъ плздЬрь. Пк. 83. Вънкашната чьрупка СЛ на жилцы, като лико. Р. А. 22. Старецатъ водеше една сьрна свьрзана за врата съ в*же отъ лико. X. 2, 41. Л и к у в а м ъ гл. дл. 1) ликую: Да загин&тъ душмане, а руската земя да ликува до вЪха. Тб. 82. 2) пою гпинъ: „Hcaifl ликуй!" Д&Ьверь придружява невест* и води кога ликувлть въ червой*. Пк. 131. *) Л и в ъ с. м. 1) ликъ, изображеше, портретъ, бюстъ: Папръть, испи­ сана со священы ликовы отъ ветхы-атъ и новы-атъ завЪтъ. Р. 25. Жнвотоописания заедно съ ликове-тЪ на мнозина отъ заслужили на челов*Ьчество-то учени м*же. Л. Д. 1875 пред. НЬколко восчаны ликове. Р 80. Изл&Ьпенъ ликъ—извалше: Това к излЬпенъ ликъ на царя Петра. Р. 92. 2) цв&Ьтъ лица: За това ся отличав*тъ на ликъ (въ краск* на лице) въ турск* Европ* жив-Ьшцш Турци отъ Аз1ятскы Турцы чювствително, защото с* ся исиьстрили (ириродили). Гп. 260. 3) хоръ: Тамъ сладкогласный ликъ ечй Българскы Ёксархъ да жив&Ьй. Л. Д. 1875 р. 122. 4) хороводъ: Милно и моя жали сестрица С&дружкы любезны на ликъ да иди Млада беззлобна чиста дЬвица Сьлзы почна с молб* да рони! Гп. 26. Удритъ немилно с& остры ножове Зв&Ьрюве бЬсни ликъ разпр&снах* Б&Ьга плашливо всЬкы да с& избаве! В& сарай сестриц* ми отвл&Ькох*! Гп. 27. Л Й л я в а с. ж. Л и л Ф в ъ с. м. уменшител. Л Й л я ч е (см. люлекъ): Цветоносны п благоуханны дьрвета, къту: лиляка, горовъ—цв&Ьтъ. росынь и т. д. Як 63 Кьрши Тодоръ лил&Ьк*, Прави Тодоръ мостове. Пк. 95. БагрЬна лиляка благ*ханна Между горы разп&стрила краскы! Гп. 13. „Иогледни въ гора зелена, Како е гора развила, Зеленъ, здра­ вецъ и петоп&рсъ, Ц&рвено бело диляке, И това лале алово". В. 307 ЛЙдгЬвовъ пр. Горнце ле лилЬкова, РазрЬди ся, развлони ся! Стори мьнЪ пять да мина. Пк. 16. 1 г г