* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1117 —
Л е т ж гл. дл. (Мак. Л ё т а м ъ ) Л ё т н я гл. св. летаю, полечу, но шусь: Чин&ме, боже, малко пиле, Сино пиле кукавица, Да си летамъ по буки-те. М. 19. Отъ дедо-то кжрви течатъ, Отъ петле-то пердуфъ лета. М. 27. Б&БЛЪ соколъ подъ земи летать (емишъ отъ плуг-отъ). М. р. 531. (гат.) Ка&го пущи низъ С ко и к широко, Отъ копита оганъ извадува, II ре ку глава искри дури летать. М. 143. И ну вярза негой цярни очи; И сн летна коня по небеси, И си стигна но край негоо село. М. 65. Сонъ сонила Яновица, Б&д& летаятъ два гжлаба. М. 179. Соколъ мн литна, мила нале, загаръ ии 6ira! Ч. 350. Тя (бащина-та й душа) ще л&Ьтн надъ гроб-атъ. (Будетъ она носиться надъ могилой). Р. 59. Ле«ё* с. с. плата с. ж. Let6 п. Besoldung. Цанк. 179. Стане Нине отговаря: „Календаре браке да сте! Инанъ сина златна косо,—среброглава, Не иоже лефе да дели, Не може аскеръ да реди - М. 83. А па моичетата се отвори лефе, да пошгЬчкосатъ това, онова у старвятъ враль. Рш. 53. (ср. улефе). Л4ха с. ж. 1) полоса на пол4 шириною отъ 10 до 12 шаговъ. Л З г х й з д а ум.: Л4хи с* широки десять до дванадесять разкрача, и дьлги спорядь M i c T o . Пк. 69. Невеста ионче фалеше Ииамъ момче работно, На денъ бразда ораше, Во недедя-та лехичка, И въ несец-отъ по гонче. А въ годвна-та нивичва. М. 282. Варай лудо, лудо младо! Испрснали ти ц&рни очи, ЛЬха несто на далеко, Вретенъ несто на широко". В276. Читска земе мощне се заселила, Леха месту и селу гулеиу1 Вв. 28. 2) гряда, грядка въ саду или въ огород*: ПЗшка ходи иежду лехите на цв*втята. 3. 227. Л Ъ х у в а в г ь гл. дл. провожу полосу,л^вшу. Л * х у в а н № с . с. „Прав да", отговорила пчела-та „ножаше да ся хвалишь, о иухо, на л&ЬхуваHie-то и на леснн-т* св прехравя, ако нрндобываше за това нЬкакъвъ ночетъ". Сб. 67. (ср. лЬш*). Л4хуса (новогр. Хехоиоа die Kindbetterin) с. ж. родильница: Л4хуса же изпьлнява нЪкаквы си ушъ пр&Ьдухранителны средства кога св кади Д&Ьте съ баиния. коихъ й научать баби: какъ то когы излиза повънъ носи въ рякя ръженъ или друго железо, и вьрзвять й на шик прьстень срЬбьрьнъ или златьнъ, или старъ п^нязь, назоваенъ бабка: какъ снатрять лЬхус* за нЬколко дны нечиста и проч. Пк. 2. Баба-та ся старае да приготви легло послано хубавичко въ единъ ягълъ на сташтя, гд*Ьто положить лйхуся-тя и ia завшть добр*. Ч- 2. Л ё ч к а п о л ё ч в а ум. отъ лева полека нар. потихоньку, поти хонечку: Пятникътъ—подпнращецъ съ калугерска патерица лечка полечка, като Божа иравица, слЬдва си пятьтъ. Зк. 133. ЛАчА гл. дл. см. Л&Ьвувамъ.
а