* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1115
—
да чс инозина, лесно, по много прстърпЬватъ. Об. 31. По-леоно лег че, скорее: По лесно к д а извади челякъ сръдце отъ гълабъ и д а го носи възъ себе-си, нежели да ся уподоби на добродушенъ гълабъ. Р. 16. Да хванать друг* работа, съ кок-то бы иогълъ да ся помине и полесно и пб-добр*. Л. Д. 1869 р . 172. По-лесно ще слънце-то д а про ясни своя пить, нежели Фабршцй да ся склони на иЬчто ЛОПТЯВО. / . 104, Л е с н о т а , ЛЪснотия с. ж. легкость, удобство, облегчеше: Л4снопи-гЬ за разказвате-то на ученици-гЬ, кои-то е той (учительтъ) изпамЪрилъ. ib. р. 154. Съ леснотнк гЬ си отворих* ПАТЬ подъ зенк-т*. Р . 105. Въ това (въ задружн*-та работа) хора-та наиЬриха свош-та леснота и полз*. Л. Д. 1869 р . 175. Л ё с т е в и ч к а с. ж. слг. лйстоввчка. Ц. Лъстовица Л я с т в и ц а с. ж. ласточка. Л я с т о в и ч в а ум. ц*яHie на лествиц*. Л. Д. 1870 р . 146. (Тия почгоди) да вдатъ въ пусто горю Тилилейсво Д&Ьто штъркъ не мати, ластовица не nine, Д&Ьто куче не лак. Ч. 115. Лесть с. ж. соблазнъ: „Последняя лесть горшая первыхъ!" Л Д. 1871 р . 177. Видно нечтате ии ся вижда, Мрачный сЬнь! вид*Ьше л-Ьсть! Гп. 115. Л е с т к гл. дл. (син. THH&pta) холю, ухаживаю за СКОТИНОЙ: В Ъ лоше врйме (ораче-гЬ) особно да си лестять добр* на добытъка. JT. Д. 1870 р , 180. (Прйэъ ДекеиврШ) лести ся на много труденый до бытъкъ. ib. р . 188. Лестёню с. с. (син. тимареню) холеше, ухаживаше за скотиной: Л пакъ добытъкъ-тъ имъ съ урядна-т* и добр* храня и лестеше (тиnapeHie) стана пб-добъръ и пб-снленъ. Л. Д. 1869 р . 133. Лъсж гл. дл. принесу лисенятъ: Лисила ии й л*Ьсичката—Доръ дваиайсн л-Ьеиченца—Хемъ ги лЪси хемъ ги иилва. Блъсковъ. Здравецъ. 42. Лм-Ь нар. л&Ьтомъ: (Зелени баршленъ) Зеленъ да бидитъ зиме и лете. М. 36. Надвечарь лйгЬ красенъ дьнь б&Ьше. Рп. 101. И съ той зи начинъ поминуваше врЗше-то си, Л&ЬгЪ на войн*, а зинЬ на ловъ. Р 34. Л&ЬгЪ студень и буенъ дъждь; SHM-b-cnbrb и в1елица. Л. Д. 1869 р . 40. ЛэдгЬ-8Йм1 круглый годъ: Повали сЬ дарво баршленово: Баво не не ннгд*Ь друго нематъ, Лете зиме зелено си стоямъ! М. 540. Лътенъ Л е т н а Лътно пр. л*ЬтнШ: И тогава санъ свЪти Ил1я Инъ даде снтна лятна роса, Че си роди зеня Пклестинска. М. 53. Дете греитъ како летно санце. М. 145. Летно Ьсно санце. М. 169. Св4те са бя, ваво летно санце. М. 173. Пролятно н лятяо вряме, когато е потрябно дождъ за якыня, а пакъ не лети, тога правятъ „Пеперуга", за да валн дождъ. Ч. 113. 2) Л*Ьтенъ у Волгарь названге мп>сяца Мая. Кп. 221.
