* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
1109 — в&ть. Пк. 61. Не&оди во гора, не бери ни билвв,—Не сушн ни гора,— брата да лекуешъ. М. 7. Здодеа ни св, Магдо неЧ.сто, Гори одещи бнлки берещи,—, тебе леквещи". М. 249. Л й к у в а н и е с. с. л-ЪчеHie: Л-Ькувание-то на нйкои тЬлесни болести съ електрическа-та сила
Ж. Д. 1876 р. 71.
Л е к у нар. если-же:„Аву е мума хубава, Че ще са фане у коажель; Пакъ лЬку ни е юнакъ кехае, Чв ще са фане у каваль". Ч. 325. Аку убнде Райко ва день ду край тонна земя, Да знане Хоанзу ну триста бЬли грошя; Пакъ леку не обыде за день ду край товна земя, Чи да харизя Хоанзу Милкя—поарву любе,,—и боарзяна коня. Ч. 326. Л Ъ к ъ с м. лекарство: На всяко зло, сньрть е л*Ькъ-тъ. Ч. 188. Смьрть! смьрть! отчяйностн ё л?въ. Гп. 32. Отъ чюнн хора-та ся л*кувахя съ 64РЬ, па и на холер&-тн нам4рих* л%къ. Ж. Д. 1869 р . ПО. „На това павъ ина л4къ!"—„Какъвъ л^кь, брате!" Ж. Д. 1870 р . 175. Л е в ъ пр. лепий. Л ё в и ч е к ъ ум. легонынй: В&оружени говедарв съ ДАЛГП мустадп и л*Ьки дрЪхи. Ж. Д. 1876 р. 120. Избрало сп дете боздогана, Дипъ к лева его й ше&есетъ ока. М. 173. Да му олиоакне кату лиоаку пьеру. Ч. 114. Лешйтъ Зефиръ играе въ платната ны. Т. 70. Святославъ б&Ьше левъ и чевръстъ. Р . 89. ГолЗинщ-гЬ ако помагать на долны-гЪ щ*тъ да ПОМИНАТЬ И Т Ь легкъ животъ. Сб. 48. Да ну е лека работа, Да му е скяпа цена-та; М. 117. Райна княгиня б&лгарска са харесва само на оние сантинентални хора конто нматъ обы чай да пнлнатъ главите си съ легкичекъ ефиръ? 3. 223. Л е к а н о щ ь ! покойной ночи. В а ш а п о - д е в а (отвыть). Л е к а р & в а легкая рука: Като отидатъ на нивя-та да зажн&тъ моми-гЬ п1штъ: Ружице ле, бело ружо! Зажни, ружо, най напреде: Тебе нажать—лева рака Лека рака, блага душа. Днеска важатъ два праздника; Макавеа, св. Неделя. 7. 348. Варай Руже мала друшко! Никни Руже да важнТешъ, Че ты имашъ лека ръка. В. 178. ЛелёкНА гл. св. Л е л ё ч * гл. дл. крикну, кричу „леле : Лазарь си викна, лелекна: „Богдане, брате, Богдане! Чн кавъ на, брате кайднеа!* Ч. 322. Л ё л е к ъ * (lOkki s. t. vulg. pour lehlek—cigognc) с. м. аистъ. (cuu Щръкъ): Ето го и дълго гагестШ му лелекъ кацналъ, затракалъ на ноaift ШГБВНВВЪ, озьрта са и поглйжда за гнйздото, нъ нЬна го. Зк. 210. ЛгёЛ&БВЪ с м. дядя. Ц. Л ё л е н ъ тоже что Л ё н е н ъ пр. льняной: Примени се гюзелъ Тодора, Тенка лелена кошула, Сосъ морол1я carta. В. 9. Л ё л и н ъ пр. теткинъ. Л ё д н н и домъ и семья тетки: Та си (Мвлво) въ Ичяра отиди У лелинп си на гостн. Ч. 264.
6
r
