* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1105 — Л ё в в и * с. множ. деньга: Намиралн сканы каменье, злато и сре­ бро изъ вое-то начнали да править левкы (новцы. пары). J. 12. (ср. лефе). Л ъ в о Н а ш о нар. на лЪво: Ка си стана Динни Марко, Ct разварте лево десно, Си пресече сейменн-те. Щ. 114. Па се Бояна завърна Ту на л4во ту на д4сно. Д. 17, 107—108. Л ё в с в и пр. львиный: Твоето левско юнашество. Рш. 21. Но башта ни ина лъвско сърце. ib. 32. Помади отъ левска и нечетка лой и други изнислени шарлатанства. Л. Д. 1&76 р . 107. Л е в у с т ъ пр. болтливый: Левуста нона нонву не драга. Сир. Мома, коя-то нного говори, на момци-гв ие е драга—Левустъ човйкъ. Ч. 180. ТрЪба да знаешь н това, че е голЬнъ гр*вхъ да говори човЪкъ лошаво за годевнте ноннчета. Св4ти Иванъ Коприванъ, който варди младото и зеленото, наказва левустите. 3. 84. Забарборишъ са тамъ съ левустнте жени н донесешь виселъ хлЪбъ! 3. 98. „Ахъ, каковъ си ти девусти, Шшко!" 3. 193. Д е в у о т к с а гл. дл. возвр. болтаю: „Малчн, како Цоне, н не ле­ вусти са! 131. Л е в ъ с. м. 1) левъ. Л ё в о в е мн. ч. Л в и ц а с. ж. львица: РуснтЬ ся б и и цълъ день като левове. Р. 118. Съсъ бистритЬ си унове Прйхрабрнтв му левове Броиле са другъ славевь планъ. Пс. И—12. р . 145. Ка­ липса, пояростна отъ една лвица, на воято отненатъ налкытЪ й рожбы. Т. 113. Тогавъ азъ осЬтихъ себе си вато лвица. Т. 257. 2) левъ монета равная стоимостью франку: Стойиоста за едно годишно течение отъ G книжки е 20 лева. Л ё в ч е ум. львеновъ: На шепкитЬ инъ (на резер­ вист игЬ) златни левчета, светать на слънцето. Вазовъ. П. В. 12. ЛЗшъ пр. л&Ьвый: Десна му рака цалува, Съ лява сн бракна въ джепове. М. 119. Госпожата е станала отъ постулата и стапнла е на земята но-напредъ съ лЪввятъ кракъ, за това ц4лъ денъ не е инала вефъ. 3.88. Богъ да 6ie моя лева уста, Що целива и б4ло-то лице! М. 440. Л ъ г а л о с. с. постель: Пр&взъ море ну лягало. 7. 215. Л ? г а к ъ ( с и ) Л ё г н у в а м ъ м. дл.: Л ё г н ж гл. св. 1) ложусь, лягу: Л лягай, Дудо, лягай... Да ти глава-та отр?жа. Д. 26, 65—67. Легате 1 в вне на волата отдол&Ь (пусть ляжетг панъ на днп> воза). Тб. 93. Що* легнува (воня) ничкумъ коленичкв, Го поседла (дете) седло шивосано Заузди го узда позлатена, М. 173. Гора бее в^тар ще легне. Д. 9, 10. 2) ложусь, лягу спать: Никой не требва да ляга въ постелка та си съ обути крака—кога си ляга да спи. Л. Д. 1876 р . 105. „Либе Стоене? Стоене! Отъ какъ са либе съ тебъ зехме, Азе си лягамъ отъ Лвво!, А тв си аагашъ отъ дЪсно; Сега азъ ща да дЪгна отъ дЪсно, Че на стрьната заболя". у. 291. Послй си ляга той вьрху златшятъ одръ на негово