* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1082
-
niral) с. м. сельскШ полицейский (урядникь): К&ръ-сердарннъ, кой обвкаля отъ село ва село в приглЬжда да са не случи нЬщо зло по стыть той въ това вр4мя б-Ь въ селото, по причина на зборътъ, за да пази тишина. Зк. 191. Впка ссленинъ брЪ-паре! Отъ хайдуцн к*рсердаре, Що нор&тъ, глобатъ п бинлъ, И кръвьта ну клета пиють. Вахт. К ъ р с к и пр. поляной: Кърска работа (см. слп>д.). К ъ р ъ * (дуг, s, L Plain) с. м. поле, равнина мн. Кърове * К ъ р и щ а : Мома хубаво, нсвясто! Има лв конакъ за мене, Че каран хаппа голяма. Но смея на к&ръ да пресна, М. 134. Другошь (пр*дя 15—20 год.) тязи Илинъ-денскы трапезы посрящалп са на iupa BJ одинъ ридъ, нарЪченъ „Св. Ил1я". Ч. 111. Стамболски дълги друмок. Чорлсиски узунъ к*рове. Ч. 285. Кярища-та сЬдять не разработевв. Л. Д. 1869 р. 176. К ъ р ъ н ф Я * (qyrynty, s. t. 1. Fragments, wiettes, bribes 2. fttits profits accessoires) „дпверъ" (печень и легкое). К ъ р ъ м ъ * (qyrim. СНтёе, Tanciennc Chcrsonesus Taurica) с. м. Крымъ: Пушкинъ обиде юго-нсточны-ты ронантическы крайнвны во Кавказъ, К&р*мъ и по Beccapa6iia. Л. Д. 1875 р . 55. По тоя мирг ТурЦ1Я, осв*Ьнъ что отдаяа Pyccin нЬколко крепости, още ся отр-Ькдаиоп к*р*мъ. 1. 312. К ъ р ъ ч ж с а гл. дл, извиваюсь; изгибаюсь (о шовных* и эмстичныхъ птлодвижснгяхъ): Мома-та хваща чясто да ся оглЬдва ва оглодало-то, да ся омыва. да ся вычи съ кыткы дв-Ьтк, да ся кър*чи и да поздравлява, вого-то срЬщне съ „добро-утро", „добръ-день нлв „добръ вёчеръ". Ч. 61. К ъ с к ъ н д и с ( у ) в а м ъ * см. касканднс(у)вамъ. К ъ с к ъ н л ъ к ъ * с. м. см. касканджслъкъ. К ъ с м е т л й я * пр. нескл. счастливый. К ъ с м е т е и з ъ * (см. елгъд. и ензъ подъ капаеьзинъ) пр. нескл. не счастный, безталанный. К ъ с м ё т ъ * (qysmet, s. а. 1. Division, distribution 2. Portion,partic 3. sort, fortune) с. м, судьба, счастье: ТЬ (жены-ты) не дрьжять вече на урам* и урокы, на самодывы н вЪщицы, на каракончолцы о врьколацы, на клемете н на писано и орисано. Л. Д. 1869 р. 135. Господь нЬма какво да прави, а к&сметъ съ касмегъ събира. 7. 144. Ай тн тей краля отъ Будина, Що ей касметъ ти големъ ималъ, Сабя твоя да* да пресечитъ", М. 49 р. 59. [ К ъ с е н ъ ] пр. Бог. поздшй. Въ пгъсняхъ ж. р. К ъ с н а вечер* нар. К т с н о поздно: Не твърдЪ рано, не твърд*Ь късно, Като а¬ хата едип ударн, Еднп удари н ноловппа. Д. 72, 4— 6 Кога с било вечер8
