* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1070
-
живущ1Й въ местностихъ, цаселенпыхъ болгараип; подетъ пастушесктй
полукочевой образъ жизни: Въ Велесъ са появява распря между Кудувласи-гЬ и Бдлгари-гЬ за черкови-тЬ. Л. Д. 1876 р. 3. К у ц о л а н ъ ? с. м. Мрьсны диы и празницы послЬ рождество Хри стово до Водокрьщь,щонаричдть и вьлчп празници, куцоланъ п пр. Пк. 10. К у ц у к ъ К у ц у в ъ нар. прихрамывая. Бог. К у ц ъ , К у ц а и К у ц а , К у ц о и К у ц б мн. ч. К у ц и и К у ц и , сь чл. К у ц и я т ъ , К у ц а - т а , К у ц о - т о , К у ц и - т 4 (ср. н. гр. KoinZdq) пр. хромой: Съ куцо магаре дрьва да сьмь носилъ. Л. Д. 1870 р . 170. Едпо куцо волище С&едно криво рожище! М. 533. Да си мостови направишь, По мости, Мати да В Р А В Я Т Ъ Дребно, Мати ле, п Ъдро, Старо, Матп ле, и младо, Куцо, Матв ле, и сллпо. Ж- 98.
К у ч е (ср. алб. кис—собака на языкп» дгьтей, Hahn) с. с. собака,
ум. К у ч е н ц е с. с. щенокъ: Ми напрела две вретена, сн &и клала на полвца; догало маче лнзпа, дошло куче гри:ша. М. 661. Гора без вЬтър ще легне, Село безъ огън ще пламне И без кучета ще лавне. Д. 9, 10—12. ДЪдо Господь З&Ьлъ двЬ каменчета, хвьрлилъ гы подир» му и гы благословилъ та стандлп двЬ кученца, п О Т И Д О Х А подирь вълка, п отървахд онова овне що бйте го грабндлъ вълкъ. Пк. 139. Момченцп, кдту утпвалу И Д Н А зарань на шкуло-ту, видялу, чи 6ii&Tb адно ку чи, далу пдрицд-ТА да купи кучпнцпту и гу занелу у тяхъ. Ч. 250. Сдде слушамъ петли кдде пектъ, ПетЛи пегстъ и кучпна лаЬтъ. М. 195. Що да му чини на ц&рпо арапче, Мп го качила на б&Ьла конл, Конь се белее, онъ се ц&рнес, Кучиня лаять, деца бегаятъ. В, 345. К у ч е ш к и пр. собачШ: Кога-то канять некого да яде, а той ся сранува—не ще да яде п казва: „Азъ сьмь сытъ*—„Хапни си, хапни, уста СА кучешкы", му казвать другы-rb. Ч. 235. На кучешко лЬгло кокалъ що ще? Кп. 83. К у ч е ш к и 8&бъ глазной зубъ (боковые зу бы между коренными и передними): Здбы-rb споредъ впдатъ си са дЬлятъ на пр*Ьдны, К А Т Н Ы П помежду гЬхъ кучеткы-гЬ. Л. Д. 1870 р. 84. К у ч и пр. собачий: Какъвъ мн е Шило козакъ, кога е хвянатъ въ кражба, кучиятъ еннъ, като татаринъ. Тб. 28. К у ч к а с. ж. сука (также въ качествгь брани): КаКо що сЬ куч ка сузборве&е, Така си го збор-отъ евдрпн&е. М. 55. Богъ к убплъ куч ка Jlania, Мп падпала на рамни п А т н щ а . М- 59. Мн &н дочула вучка МАще&а Та. ми отишла на нови иазаръ, Та ми купила горка зеера, Та ни отрула две луди млади. М. 288. К у ч & с а гл. дл. Ц. щенюсь. К у ш л ё (ср. кутре и куче) с. с. щенокъ, ум. К у ш л ё я ц е с. с. щеночекъ: ПрЪмпндло ну, като на кушле. Сир. Скоро оздравЬло. Ч. 213. 69