* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1078 — пръчкп селемни, хинднйски кутнин н пр. Пс. 9—10 р. 38. 2) назвате одного свадсбнаго обычая (въ КюстендилЬ): Кутшя-та: Тоя день, слЬдг нално врЬня, моиче-то съ пр1ятелк-те сн и съ другарн-те сн, отхажда у моннне, на баба си рдка да цалива, и съ моната да ся видать, на я тогава го испраща мона-та съ бохчалъвъ. ПослЬ по това, майка-та момвна събира жены, и отиватъ у нончеве на чистнто, то ще цалива то гава на баба си рдка. Скоро по това и номчева-та майка събира npiiтелки-гЬ си и роднини-гЬ си и отиватъ да чиститатъ у номане. Ч. 93. К у т н я аор. 3. л. ед. (kutna jest glagolj manjkavi, пета sadasnjega vremena; enact о tie supiti) повергъ на землю: Па истдргна стрела отъ пояса, И фдрли на snia халовита, i& погоди негю цдрнв очн, И ci кутна snia халовита. М. 36К у т р ё (ср. куче, кугиле и н. tp. Kourdpi) с. с. щенокъ. К у т ъ р ъ ? пр. C i зачудн кутаръ Стоянъ, Що да чинить, какъ да чинитъ, С&ощо дефтеръ да c i платить! М. 137. Ми ивлезе кутра Анге лина, И c i спущп рдка ну целива. М. 195. Море лудо, кутро кладо! М. 416. C i зачудГе кутри селяни, Отъ що ни чинитъ голени зулумъ. М. 370. Да знак Мара, кога к кунувала; да знак Кутра, кога ш блам пла. Сир. iurre да ?демъ, пийте да пикнъ, да помнинъ и да приказваме. Кп. 25, Трай, душо, трьпи, кутро! Въ петъкъ си благо яла. Ч. 232 К у т р о ср. постоянный эпитетъ низинца въ сказкЬ: Мъ(л)чй н^тро непора-сло (гов&рятъ dpytie пальцы). К у т у л ё ц ъ с. м., мн. ч. К у т у л ц и , петля въ рем из i (тксщхам станка) ср. вуталецъ, кдтулецъ. Кутю? гл. дл. храню, берегу: Хранила найка, кутила, Ду два-на малки блпзнака. Ч. 321. К у ф и н а с. с. пустота, полость: Пищеварительный каналъ са съставя отъ една куфина, що представя дв-Ь дупкы. Ж. Д. 1870 р S3, К у Ф Ъ (ср н. гр. коОфо^ лсгкгй, пустой) пр. пустой, полый: Се чиво-то е една нардчна балтнйка, на коя-то отъ страна са намира острЬпе-то, а отъ друга-та страна единъ вуфъ цплиндръ около 15&/. стм. ддлъгъ и на широчнна 2&/ стн. Този кухъ цилиндръ е наточенъ па края си остро. Ж. Д. 1875 р. 106. Пуста куфа глава Гергнва н то ва не б&Ьше не прпкарвана. Зк. 141. К у ( о ) х к и ч к а см. кокичка: Като ядеше, хвьргалъ кухкнчкит* на хурмыгЬ тукъ тамъ на около си. X. I , 36. Кога-то ты правеше това, тогазн заминуваше сынъ ми и го удари въ овото съ една кохкичка. ib. 37. К у ц а м ъ гл. дл. хромаю: Който жив&Ье еъ куцы научна сл да ку ца. Ж. Д. 1872 р. 147. Що тн к, Маро, та куцашъ? Здбъ на боли. Кп. 154. К у ц о - В л а х ъ с. м. см. К у ц о - В л а о и Куцо-Влахп, народг.
щ 5