* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 10fl9 —
сл4дъ рождаше-то. Л. Д. 1869 р . 9В. "Подлага ся на д-Ьте-то цица-та за да си изсуче куластрх-т* (прьво-то мл&Ько). Л. Д. 1870 р . 94. К у л а у в ъ * см. кала?з(ин)ъ: Само гЬхни водачи, Сй*Ьтогорски кулаузн називаеми, подкупенн отъ Гьрцки калугери, дЬ седнатъ, дЬ паднатъ. описватъ чюдсса на св&Ьтн мьсга, вон набожннгЬ Българи отявагъ да видятъ. Зк. 93. К у д у к ъ * с. м. см. подъ конлукъ: Седналъ мн ie стари Яно, На постеля конринена; Сннови му вулукъ чинатъ, Мили снахи ручекъ пра вать, Мали мнуци подигруватъ Сосъ яболко позлакено. М. 633^ К у л я с. м. назвате очага въ загадке, см. подъ Календина. К у м а н и г а , К у м а н и к а , К у м о н й г а , К у м о н и к а с. ж. на звате травы, почитающейся предохраннтельнымь средствомъ противъ самовилъ, зи^евъ и т. и.: Да сн набере майка ти Сйня-та б&Ьла тёнтава, Жълта-та вратйга и куманига. Д. 7,37—39. Айде, Кальо, да бега ме, Да бегаме нашъ внляетъ, Дури гора шума имать, Дурв ноле шедба нматъ, Крива река кумоника. М. 404. Сини квтки темлвуги, Желта бя ла кумонйга И цървена перунига. Пс. 11—12 р . 167 К у м а ш л й я * пр. изъ шелковой мате pi и: Сумъ исквналъ шесъ постели, Шесъ постели басмалш,... Три перници кумашлш. М. 297. К у м а ш ъ * (qoumdch, s. ar. Etoffes de differentes especcs) с. м. шелковая матерйя: А егиди моя мила майко! Нови не во кунашъ пе лена, Та стегни не с&рмени повой. М. 59. Различии драгоц&Ьнни кумашц (материн) за женски дрехи и рокли. Пс. 9—10 р . 38. (ср. коиашъ). К у м б и я (к. гр. коц7Т1, то. idem) с. ж. пуговица: Богъ да го 6ie пуста-та Тоцка, Што искара стребрена кумбКя, Та си наполна тенка та пушка, Та си юдари Хисеинъ Гега. В. 165. К у м а ( К у м а Ц.) с. ж, жена „к^на" („кръстника"), являющая ся подобно этому последнему главнымъ дЪйствующиыъ лнцемъ при крестннахъ в в^нчаньи, т. к. права и обязанности „кума" („кръстника") составляютъ наследственное достояше всей его семьи: Ти одеше чесна куна, Да кярща&ашъ луди деца, На деца ннъ нищо не да&аше, Та пп риза, нн кошуля, Како куни що даваетъ, Луди деца &и проненветъ. М. 44. Кога ти доде свадбата... Лёкичко да ся поклбниш На куна и на к^на-та. Д. IS, 5. 8—9. ум. К у м й ц а ? с. ж. (ср. подъ куница): Гроз данка ще к кумица, Грозданка ще ги вЬич^к. Д. 13, 91. (син. кръс(т)вида, ср. кръс(т)нивъ, кумъ). Вг сказкахъ волкъ называешь лису кума, лёса или лесйчка кумйчка. К у м ё ц ъ с. м. зв. п. К у м ч е , Мн. ч. К у м ц й Отецъ крещеннаго по отношенш къ „кръснику", (куну); венчанный „кумомъ", (кръсннконъ) по отношенш къ этому последнему» (ср. кръс(т)никъ, кумъ):
у