* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— Ю60 — кабря. Обряды тЪже, что и накануне новаго года, только едятъ пост­ ное. Кп. 177—178. Ч и н а м ъ в р ъ с т ъ (Мак) м. дл. С т о р к к р ъ с т ъ гл. сов. крещусь, перекрещусь; кладу (положу) крестъ: К&рстъ сн чнни бела Ружа, К&рстъ сн чннй среща слънце, Никна Ружа да зажте, П з е де га люта зм!я,—осойница. В. 179. Следъ като си сторилъ крьста гости-тЪ, пьрво почетно-то лице, вое-то е еЬднало ва чело, захваща да яде и другы-тЪ съ него. 7. 76. Н а в р ъ с т ъ нар. наврестъ: Защо­ то тая игра ся играе и по четирна накрьсть, едивъ ср^щу другиго отд^лно, дьржящъ всякы въ рлц&Ь си раченицы Пк. 112. К р ъ с т о и т ь нар. накрестъ: Като видяха младъ Нетко,—крьстонъ ся хоро свъсало Отъ Неткови-ти хубости. Ч. 293. ум. К р ъ с т ё с. с. врестикъ: ЖенытЬ дарявать отроче-то коя съсъ жлътиче, коя съсъ грошче или старо рупче, съсъ крьсте сребрьно. Ч. 4. Надъ огъня се видеха далече птнця, като купъ тенни дребни кръстета на огненото поле. Тб. 43. К р ъ с т ч ё с. с. крестикъ; поясъ (тал1я): Друшки неверници! Как&да гу заборава, Пусто тенво к&рстче, Като люта зм1я. В. 69. Бакарените крьсчета я кандиля ставать за цело злато. Зк. 53. К р ъ с т гл. сов. К р ъ щ а в а м ъ гл. дл. (Макед. К р ъ с т а м ъ гл. сов. К р ъ щ а м ъ гл. дл. 1) крещу, окрещу (о таинствп, крегц^тя): ДоклЪ крьстать отрочето, лехусата сана не оставить, всввога при ней, тре­ бува крьстенъ человЯкъ да има. Ч. 3. Станала трудна невблка, Мъхка к рожба добила, Светй Иванъ ia кръщ4валъ. Като дътето кръстйли, Яли с*, йбще пили СА. Д. 4. 59—63. Па си дойдоха &си-ти дури дома; Н&една страна тога венчаню си венчать, На друга-та карщенк си карщатъ. Ж. 160. 2) нарекаю, даю (нареку, дамъ) имя (при крещенги и вообще)&. Като седела танъ, размыслила се, какво че майка ю да я ожепи, па че роди дете, че го крьстать Стояна, па че умре. Ч. 258. Д^гака се чюдн и мйю, как ще му кръстп йме-то, че го кръстйла ГрозлЛнка Да му к грбзно йме-то. Д. 13, 4—7. Съ телесконъ тврьде до­ бр* ся видять и различавать тыя планины и долове, и звЬздобройднти имъ са крьстили и имена. Л. Д. 1872 р . 116. К р ъ щ ё н и е с. с. Таинство крещетя. К р ъ щ е н ё с. с. крестины: „И на бащино-то си кръщеню не сьмь ялъ толкова, колко-то днесь" Казва тоя, който сл наяде добр*. Ч 163. К р ъ щ а н е с. с. крестипы: Поиътъ—кога нна кращани, свадби или задушница, той за танъ готовь. Зк. 22. Вино-то си исцоцватъ по зимни селскп свадби. годи, засевки, отвратки. крыцанета ib. 88. К р ъ щ а в а н е с. с. крещешс (самая процедура) прич. К р ъ с Т в н ъ , см. это Кръсти; с а гл. дл. крещусь, перекрещусь (о кре.стномъ знамгнгп): Пито дяволъ-тъ да видишь, нито да са крьстнгаъ. Кп. 96. Намерпль прапна черкова да са крьсти. Кп. 86. К р ъ о т е н е с. с. отглт.: