* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1056 — Кръпедь с. м. 1) дубина, падка: На неа дупка, уприличн, вато дьржало единъ дебелъ кьрпель. Р . А . 26. Петко отсЪче съ брадвата отъ н/Ькое сухо дьрво два кьрпела, конто трька единъ вьрху другъ тол козь искусено и сгЬгнато, щото ся запалнха. Р . А. 1Ш уменшит, Кртпелче с. с. Стары-rb жены по край р*ка-та берать плавутъ (исхвьрлени отъ р4ка-та клечкы и крьпелчета). Ч. 38. При тва направи отъ дьрво едно валчесто кьрпелче, което го проби въ срЬдата и натъкни въ дупката едно дълго дьрво. Р . А . 84. 2) глыба, комъ земли?: Въ гол4ма суша глпнава-та земя е корава като камыкъ та не може да ся работи, н ако ся работи, бразды-ты й излизать на крапелп и грамуды. ./. Д. 1872 р . 234. Угарь-та да ирйзимува н бразды-ты да ислонрьзнать какво-то да ся разенпать н потрошять и крапели-тн. ib. Дебели-ти й (на варовита прьсть) краиелю н грамуды кога ся оре въ мокро врЬмя, нотрошавать ся щомь изсахнать. Л. Д. 1872 р . 236. Трьсей ся копас тврьдЪ тяжко и едва може да ся отврапять крапел1с угнепе. ib. р . 238. Кръпва с. ж. (ум. отъ кръпа) заплата, латка: По силы всякой да спи сна, Сосъ чюждо да го не слисва, Щото катъ краина ще з*Ье. 3. 328. Кръпш гл. дл. чиню (латаю, штопаю): Доде са не садерс, не го крьиатъ. Км. 36. Крыш садрано-то, дорде е малко. Кп. 71. Старо либи— дни губи; вйхто крыш—конци хабй. Кп. 130. Ке да номпнитъ моме-то, Да ке сЬ судитъ съ момче-то: Оти ю царвенъ нарстен-отъ, Оти je дтумснъ венсц-отъ, От сс карнсни чевли-те. Ж. 555, Кръстатка с. ж. въ значенш точка иересЬчешл: А тамо дЬ ся ирисЬч1ать на крьсть бр^зны, иробивать съ садило дуикы, и въ гЬхъ носаждать лозы—Събирать ся нЗжолко челов&Ьци и съсъ садила про бивать побЬл&Ьженыя крьстаткы. Пн, 72. Кръстатъ пр. крестообразный, крещатый: Знайте ли мои-те дво рове? Тамъ има драво крастато. Ж. 82. Кръстата крава стельная корова: Кравата с станала кръстата. Кръстеяъ пр. 1) крестный: Тамо на суша ходеха предъ неколку години Стружани-те со карстни ходъ. Ж. р . 528. 2) поясничный, пояс ной (ср. кръстъ 2). 3) крещеный (освященный крестомъ или крещенгемь): Татко-то или майка-та даржитъ карстена-та вода. Ж. р. 523. Довд* крьстать отроче-то, лЪхуса-та сама не оставить, всЬкога при Heia трябва крьстенъ человЯкъ да има, макаръ было и д&Ьте. Ч. 3. Кръстенъ турчинъ хриейанинъ. а не лучше турка (npmacmic отъ кръст). 4) крещеный, хрисланешй: Д оста&итъ вГра карст?иа,—Да в-Ьрвитъ вЬра чпфутска. Ж. 138. (црпчаспе отъ кръстнь). Кръстетенъ пр. крещатый: Ми явне&е нпхнн барзи коньи. И
1 1
