* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1055 — кръмцдо па козы-rfc—да давать повече мл&Ько, у, 3.V. Кръмило-то, що го има у земш-та за храна на растешя-та, е повече-то цврьсто. Ж. Д. 1872 р . 241. Въ село дошле пусти верамлие, Та си питать, питать и распитватъ: „ДЪка сЬдн чорбаджи Иванчо, ДЪто дава крамило беглишко?" 3. 326. 2) кормило, руль (синон. дюменъ): Нека ся пусти по сине море на ладш безъ кърнило (дюменъ) и да иде да трьси въ възвълнувано море пристанище. Ж. Д. 1870 р . 125. Казашки каицн съ дв&Ь кормила. Тб. 73. К р ъ м н и н а с. ж. см. кръвнина: Море, що е това отъ тебе? Ката година к&рмнина! Село быше сто кашти, Тына го чини петъ кашти. В. 80 К р ъ м ъ з ъ Бог. см. кърмъзъ. К р ъ м ж гл. дл. кормлю (обыкн. о кормлеши скота), (ср. нод4ямъ, храна). К р ъ п а с. ж. 1) кусокъ ткани въ предмет* (платокъ, носовой платокъ, иолотенце, салфетка, перевязка): И джнрахн-ти съсъ него, карии-ти да му мЪнукатъ, карни-ти мехлеменп-ти. Ч. 267. Манко момче в енджикъ бръкна Та извади до дв&Ь кърпи И затули до дв&Ь рани. Д. 33, 23—25. Отъ старны-гЬ на главыггЬ имъ възъ крьпы-rb, набождать по н-Ьколко пребодкы. Ч. 37- Съ друга сн рака дьржи бяла кърпа съ която често бьргап сълзите. Зк. 3. Лрменецъ разставилъ скапи кърпи (доропе платки). Тб. 20. Ти носит калпак санурен. Аз HOCIK кърпа отренка. Д. 47, 25-~26. Цвете-то му проговори: „Моми-те мс лошо ногатъ, Денъ везденъ носатъ на глава, На страя-та, потъ карпата. М. 387 2) заплата, латка. Ц. (вм. кръпка) (см. эпьо). К р ъ п а з а и с т р и в а я е (эа т р ю е н е ) полотенце: Не е лесно н*Ьщо да дари човЪкъ тол­ кова снахи н толкова сватове съ ризи, съ ракаве и съ карпи за триене. 3. 98- ум. К р ъ п и ц а с. ж. К р ъ п и ч е , с. с. Сисъкъ (въ крьпица обвыто мл&Ько). Ж. Д. 1869 р . 93. Жены-ты на м^сто да ся забраждать съ по една или дв&Ь крьпы иди да турять калпаци. доста е да ся забраждать съ една тъничка н рЪдка крьпица. Ж. Д. 1873 р . 75. Та. с* роди артиче, си го зави въ карпиче. М. 665. К р е п ч е с. с. 1) ум. отъ кръпа вообще. 2) спецгал. носовой платокъ. (ср. кръпка): &Си­ те дарбп ми &и дарувала, кому карпче, на кому ялаче. М. 173. у К р ъ п & ч ъ с. м. починщикъ обуви: Иисательтъ никакъ не тр*Ьба да тури себ*Ь си по-доле отъ карпачътъ. 3. 93. Шевачп, кьрпачи, 6акали, кърчмари и пр. Ж. Д. 1871 р . 214. Овца мен4 ягне, я ягне вол­ ку; волкъ мен* кожа, я кожа карпачу; Карпачъ мен"Ь чевли, я чевли баб-Ь. М. 668. К р ъ п ё ж ъ пр. починка (латанье, штопанье): Крьпежъ каща дрь­ жи. Кп. 71.