* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

К р и в ц а ? Повеале юга теминчара. Л по него крнвца пала &ина, А со вимн снега лапавца. М. 221. К р и в ъ , Крив&, К р и в о (сь чл. К р и в и я ( т ъ ) К р и в а - т а . К р и в от о) лен. ч. К р и в и , К р и в и (съ чл. К р и в и - т * ) пр. 1) кри­ вой: Мп го дочу крива лоза винена,- Що сЬ фалишъ трандафилу окапани ку! М. 21. Дй го е пробила, Тамъ го е и скрила Подъ крнва-та круша. Л. Д. 1876 р . 153. Направи ладна ме&ана, Прави висока керхана На два пата, на два друма, Дек &внрватъ люди секакпи, Дек &в*рвитъ криво н слЪно. М. 77. Крива., кривй рдчйда, далъ ти Господъ овчйца и ш&рено лгънце (говорятъ дгъти, выпрашивая что нибудъ, при чежь становятся спиной къ тому, у кого просятъ, и вывертываютъ ру­ ку назадъ). К р и в а б р а д в а с. ж, топоръ на короткой кривой руко­ яти: И щ*т дойддт дървод4лци, Дървод&Ьлци с криви брадви. Д. 64, 16—17. 2) виновный, виноватый: Що съмъ азъ кривъ? (Да я чЬмъ виноватъ!) Р. 183. На тЪхно-то (бубы-ты) бавно лупенм крива е н^коя си болесть. Л. Д. 1874 р . 191. Господь види, кой е правъ и кой е кривъ. Ч. 143. Попъ побегна, Я сЬ скрнфъ, Тука види кой к крифъ, М. 272. нар. К р и в о криво, косо: Кога се сретатъ две стари, Какъ се криво прогледпуватъ. Кога се сретатъ две млади, Бре како се милно прогледпуватъ. В. 63. К р и в о к и о, К р и в о м и с т а в а гл. дл. мнЪ обид­ но: А д&Ь живйе и какъ жив*Ье, ни не казва! Криво ми стана—азъ сЛ> кога едмъ я обичала. Отъ нене не би трЪбало да врие! 3. 20. Криво б&Ьше Михаилу, нлачеше Наталя, а н-Ьна какво да са прави. 3. 65. Н а к р и в о нар. вкось, косо: Хамалинатъ—вато нспогл&Ьдалъ на криво и гневливо дервишн-гЬ, казалъ инъ. X. I , 116, К р и в о - д а в о нар. коекакъ, съ гр4хонъ пополанъ: Ты не анагаь още и да играешь"—„Знамъ не знанъ, тамъ хората тропатъ и азъ тропахъ, криво-ляво газяхъ, ка­ то сляпъ конь нзъ тиквитЬ". Зк. 175. Да брьборять криво-лпво по французки или по НБМСКЫ. Л. Д. 1873 р. 100. Едва отъ нЬкой криволяво издълбани крьстове личи че т1я гробове СА хриспянски. Зк. 3. ум., К р й в и ч е в ъ пр.; К р й в и ч в о нар. обидно: Мёнъ ми стана, мал­ ко крйвичко, ама немаше каквб да права! К р й в к , К р й в и ш ъ гл. дл- кривлю, искривляю; искривлю (г?, предлогами и въ смьд. выраж.:) К р и в » с и у с т а - т а говорю неправду, К р й в ж ( К р и в и в ) ш & п в а т а надеваю (надену) шапку на бекрень: Той обйчоше да сп крйвне ганпката на еднб ухо и да си зас.^че мустачките кога ще мйне по кр&й чушайта, дЬто са ебнратъ момнтс всчеръ. 2) хромаю: Ако натайте ст*пки още и да не сж заякиали, ако ппо оште п да крпвимъ на самъ па татькъ. Пс. 9—11 р. Ю К р и ­ вит, с а н ъ в о м у перодразниваю: T6ii мн са крппп. G7