* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1039 —
от ввшнаго Бога. Д. 42, 1—5. Стоя ну госте додоха Деветъ сестрицн кралицн, Десета сестра царица. М. 61. К р & л й о в и ц а с. ж. см. кралица: Седнала к кральовнца,—Ба* новвца, На внсоки-те налати. М. 168. К р а л й о в ъ королевскМ, королёвъ: 1оваве иска кральовата кер ка, кральйо дава. кральица не дава. В. 293. К р а л о к и пр. королевой: Т*Ь кралвци отговаряха: Кралица, кралска девице. 7. 315. Изговоре кралски царъ Стеианъ, На овего серб ски краль Душаиъ. М. 47. Кинисала Яна ио своега брата, Па нзмнна деветъ вишнине планине, Иснеала деветъ кралски тъсми; Завлезе въ десета, i обнириса тенянъ. М. 229. К р а л с т в о с. с. королевство; королевская власть: Дали кральство, норе, не повелятъ, Даль не ножишъ друга да сн найдишъ, (Мар ко и ца) М&шъ сакала, н Н А Ш Ъ СН избрала. М. 101. Аранъ да е крал ство, Що кралювашъ. М. 143. К р а л ь с. м., съ чл. К р а л а ( т ъ ) , зв. пад. К р а л й о , нн. ч. К р а л й о в е (Макед. фор. мн. К р а л е & и , К р а л е & а ) : Король, царь,—вооб ще властитель: Дочюлъ го к вралъ Маттся отъ Будинъ града. Ч. 342. Сакалъ краль-отъ нанастиръ да градитъ. М. 47. Да ин сечишъ кралю него&а глава, Да ни бидишъ враля надъ крале&п. М. 49 р . 57. Тога кра ля нн св поболило, Щонн лежа за три години, Що ни викна попой и владвци, Да го краля Tie изпов&вдвЪтъ. М. 49 р . 58. Кралйо, порталйо, отворй пбрти да влёзе войска. (дп>тск. игра), ум. К р & л ч е с. е.: Ког&да клайне кралче надъ крале&а—„Даго клайне Митре снроиашецъ, Защо инатъ уба&а не&еста, Защо ми к унпа и разумна. М. 12. Ке го влайме кралца надъ крале а. М 12. К р а л ю в а м ъ , К р а л у в а м ъ , Макед. К р а л в а м ъ гл. дл. цар ствую, царю, королевствую: Ёгвд чествту цару и кралю! Що си имать нншко-но дете, Тва ве ви царввтъ, тва ве вн кральвитъ. М. 67. Аранъ да (V кралство, що кралювашъ. М. 143. К р а м о л а с. ж. 1) шунъ: Какавъ писавъ между въжнта! Каква крамола отгоръ на покрыва! Р. А . 8. И едвамъ щеше да заоб^два, когато, отведнажъ, чю гол*Ьма крамола отъ далечъ. ib. 31. 2) тревога, волнеше: Споредъ бързина-та н крамола-та Робенсынова в пов&бче споредъ налкото и недонзречены-гь му дуны Петко размысли, че диваци-гв стигнаха на ср^донорека. Р. А . 144. также „тревога", какъ военный терминъ. Бог. 3) возмущеше, врамола, мятежъ: Паиа-та са стараеше всякакъ да повдвгне крамола противъ правителство-то на Виктора Эмапуила. Л. Д. 1875 р . 7. 4) ссора: Иденъ вой въ кафене-то, вой въ кръчмят* н танъ нъ оныя тьмны дупкы, въ оныя глъчкы и кранолы ввгубвамы това най—
1 1
г
1