* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1023 — Tf*a хбдв дел в Димо, Дели Димо куруджйя С дълга п^шка гёгайлйска. Д. 33, 8—10. 2) долевой объ-вздчивъ. К о р ш у м ъ * см. куршумъ, крушумъ. К о р к ( К о р к ) КорШПФ гл. дл. 1) браню: И царьтъ вор&тъ за очи. ?. 164. Яввель го кор-Ьше огь гн4въ че загуби по встарь т о л кова жлътици. Тб. 100. Буче! л престани д а коришъ я (Ыг auf ги sehimpfenl) Рш. 57. 2) корю, хулю: Тбй съсъ такива д^ни захваяа да кбри товй. ионйче, щбто азъ малко по малко истжнахъ отъ нёго. B o c a с. ж. 1) коса (для косьбы): И неговата коса ще ся удари о каи&къ. Ч. 163. Т& 6ixa ув4рени че миллцши народъ ще свочи на кракъ съ секири, съ коси съ сопи. Ж. Д. 1872 р. 167. 2) волоса на го лов*: Бл&вденъ старецъ съ ДЛЪГА КОСА р а с п р ъ с н А Т А по пл*щи-тЪ му. Р. 61. Че извила (Неда) пъстра зъмя... На сърце й зииуваше, На гърло и лЪгуваше, Под коса й гнездо вяк. Д. 50^ 3. 6—8. Молба имъ ся ноли Московска кралица, Мюхлет да й ДИДАТ коса да си сплете, Коса да си сплете. войска да си сбере. Д. 42, 15—16. грива: Даде господъ коня отго&ори: „Айти Марко, мое господине! Не кл а и сн голени каса&етъ, Тукъ побарай во ноява коса, Да си найдишъ твоя остра сабя". М. 102. ум. К о с и ц а , К о с и ч к а с. ж. волосики: Извади (момче) гребенъ филдншенъ, Та си косица решеше, Па на коснца думаше: Милата моя ко сица, Де ли ща да са развява? М. 149. Сл4дъ вАпаше-то тутакси трубка да ся осушява косичка-та и всичко-то мокро гвло съ сухы крапы. Ж. Д. 1870 р . 100. К о с и ц а с. ж. косичка (син. редйца): Мама Петраяа плетёше, В сбба-та до прозбрци-те, На седемдесет коейци. Д. 51,1—3.
1
К о о а д а с и я с. м. косарь, косецъ: Яла мудро не седбхме, Разб&ркаме дребно сено, Видоха ны косадж1е, Надигнаха остре косе. В. 40. (ср. косарь, косачъ). К о о а к ъ с. м. родъ ручной рыбы. Ц. (ср. косатъ). К о с а р ъ с. м. косарь, косецъ: Т*Ь като косари връвяхл напредъ и устилахА земк-тл съ лешовы. Р. 149. К о о а т и и в ъ с. м. 1) головной уборъ изъ грубой шерсти, разде ленной на несколько до пять доходящихъ косицъ (редйца, плетнца, косйца), украшенныхъ лентами и монетами. 2) назв. растенья волосатнкъ, касатявъ, пЪтушекъ. Бог. К о о а т ъ с. м. родъ ручной рыбы Ц. (ер. косакъ). К о с а ч ъ с. м. косарь, косецъ: Ка е видяло слнцето, три дни стояло, греяло,—Испогори малки моми,—по яивето, Косачете въ ливадето. Пс. 11—12 р. 154. Испьрвомъ н а б р а доста с?но, и като го на суши, накунвв го сетн^ на двора си, вакното править косачнгв. Р. Л. 62. К о с ё н и ц а с. ж. (Мак.) 1) луга, собир. лугъ (земля водъ сЬяо~
