* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1019 —
тната, Вади изъ торба богата Не млинъ, сладко ил кокошки, Най ко равъ хл^бъ, лукъ, овошки. Вазовъ. нар. К о р а в о твердо, жестко, чер ство: И така ся нан?стя и закл&вщя таио процйпъ кораво. Пк. 46. Викна ли: „виждъ какъ небето е лазурно!" Ти кораво го изглеждашъ н добавишь: „Стон малко пепеляво!" Вазовъ. пр. ум* К о р а в п т е в ъ твердоватый, жестковатый, черствоватый. К о р д ё д а (н. гр. корШа, п лента, тесьма) с. ж. узкое круже во, обшивка. Помада, шалове, курдели, нетелки... 3. 61. К о р д й с ( у ) в а м ъ * , К о р д и о а м ъ * , К о р д и т * * см. курдис(уЬ ванъ. К о р ё м е н ъ пр. желудочный: Корсмнити мускули ся не напря гать и за това давать на стомаха в чрьвата свободно да ся расширочавать и движать. Л. Д. 1873 р. 87. (см. сл*ьд.). К о р ё м ъ с. м., МН. Ч. К о р м и (qarn, qaryn, s. t. ventre, estomac) с. м. животъ, брюхо: Да ти поб&Ьл&Ье главата, като на магарето воремътъ: Сир. Да остареешь и поб*БЛ$ешь. Ч-148. Кога ся азъ родихъ, ты б&Ьше още на найка си въ коренътъ. Ч. 170. Не санъ мале нето тешка, Не отъ турчинъ, не кауринъ. Кога язи ке да умра, Ты на нене да распоришъ, Да распоришъ жаленъ коремъ, Ты да видишь та што има? В. 251 Е д и н ъ в о р е м ъ м а х в а н б . ( н а л ё г н а ) схватило животъ: Вчера ма налёгна едйнъ корёмъ та щёхъ да си умра. ум. К о р м ё , К о р ё м ч е с. с. животнкъ, брюшко: Ако ся сложи д*Ьтето, да си лЪгне на корнето, то ся ноукротява. Л. Д, 1871 р. 128. „А азъ ща да са пукна отъ •Ьдене" каза по-налкиятъ и потупка кор&Ьмчето си. 3, 34, К о р е н а в ъ с. м. 1) пень: Завл4вохъ въ норето единъ дибелъ корснакъ отъ н*Ькое голЬно дьрво, Д&Ьто ся въсвачихъ вьрху него и плувахъ колкото можехь. X. I , 147. 2) собират. пеньё: Нйвата ну е съдё коренакъ та не мбже да си орё. К о р о н н о нар. кореннынъ образомъ, до основашя: Персвия шахъ Надяръ го заробилъ (царскиятъ си престолъ) отъ Делись, когото коренно разорилъ и.обралъ. Л. Д. 1874 р. 244. К о р е н ш ц е с. с корневище. Бог. К о р е н ь с. м., съ чл. К о р е н ъ - т ъ ( К о р е н а ) мн. ч. К о р о н е чл. т о , при нрилаг. т4» 1) корень {растетя): (Г&бы) растящий на дьр вета нлв при ворени инъ, и на сухы пьнюве. Пк. 40. Найде дре&о кипаро&о;Во корен-отъ знехъ му л ежить, На внрво&в славей пеитъ. М. 167. Моната отива въ градиннтн и съсъ дв^-гЬ рнцк хваие деветь ко* рене эдравецъ и гы искубне нвведн&жъ, влЪзе внтр?, целува на бащн си р*к& и даде ну здравецъ-тъ. Ч. 17. 2) перенос, родъ (син. колено): Райка е отъ добаръ корень. 3. 82. Да баьдешъ провлЪтъ и ти и твоии 1