* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 090 — каднака. М. 105. 2) ящнкъ: Жнтелн-гЬ Бостонски не сано что не до­ зволили да сл стовари чал, но още нападнали на кораблнгЬ н исквьрлилв н&Ьколко вовчега въ норе-то I . 316. 3) ковчегъ для нощей. 4) гробъ (син. сандъкъ). ум. К о р ч ё ж е (Ковчёдже) с. с. К о в ч ё ж е ц ъ с. м. сундучекъ, ящичекъ, ковчежецъ, гробикъ: Ако нн юнаци посрЪщнеш, просто да ти к ковчеже-то, ковчеже-то най-мъннчко-то, Що го шест бнвола возиьт. Д. 25, 31—34. Едвамъ а отвЪдоха на страна, земаха вовчеже-то в понесоха м&ртвецътъ. 3. 147. Захванаха да nptготовлдватъ щото е иотр?бно за еЬки н&ртвецъ. Ето чс довесоха вече малавъ ковчежецъ. 3. 147. К о в ч е н ъ яр.?: Платно ткавтъ Стойна С&рбвнка, Платно MI ткаитъ б&рдо кончено, Бардо ковчсно ниски восовни. М- 251* В о в ъ * с. м. тоже что нова, вофа: Море Тодоро, Кадунъ То­ доро! Тегли ни вода, напой ни коньо, Коньо сосъ ковъ, нене со» юста. В. 55. Вов& гл. дл. кую, подкую: Гайка конл кувеше, Милка гу даржеше. Ч. 326. Та го са на конъ качилс, Низать му р*це вр&заха, Подъ конъ му возе коваха. М. 62. Ковавамъ ти врана конл на юна шка ве­ рсия, Ако даваш твой*-та снага, Твой&-та снага, ти при мой&-та. J. 40, 78—81. ВОГ& 1) нарпч. вопрос, когда? Лгдико, ноне хубава! Море кога ке ти е свадбата? В. 204 Никой не ножа да са усЬти, кога и огь д! долите злого. Зк. 50. 2) союзъ а) врем, когда: Ког&ве засвиритъ рнба летннца—по ц*рно норе, Ко&ке запеитъ каменъ станонтъ—на Нвьо поле, Тн тога чедо да си доб1ешъ . М. 170. Георпй остан* като ооразенъ, кога разбра за ТА» свадб*. Р. в. Кога сумъ било лудо мало&о. Я сумъ си било люто провлего. М. 170. Ь) условный когда, если: Кои детца номами, Кому щем да гн (паритгь) оставим? Д. 28, 63—04. Кога така, мод мила сна&о, Лепо сп с? сега наручафме, Ясъ ве легна на дннанъ да cnia. М. 182. А по н&Ьгд&Ь сп пьлншъ чюшкы и съ натыка­ но мЬсо кр^хтин*, и ги зов&ть рады, кога с* чьрвени Пк. 39. с) причины такъ какъ: Наин ни, синко, сираче! Кога си ризнкъ не мал Майка ти да те изглодать. М. 20. К о г а — К о г а част, раадъл. иногда— иногда, то—то: Животъ-тъ ну е като нЬсяцъ: кога пъленъ, кога аразденъ. Ч. 157, Сс погодила болничева, Кога глава, Кога с&рце, Кога танка иоловина. В. 320. В о г а да союзъ врем. 1) всякШ разъ какъ, исяшн разъ когда, когда ни: Кога да влЪаяше иЪкой, тр*бувало да чюкве съ жил4зн*тя халк* на вратата. Л. Д. 1874 р . 124. Кога вв* перъ да зема те, Чисто ппперъ не вращаше, Гераннди к нешьршеже. Нипсръ ве го измршаще. Ж. 44. КогД да идешь у гЬхъ, &сё ще го зак 1 1