* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— Ш
-
Стар* планина, H i рече на стара кобила: Кобилице, мол нила май ко? Ш. 199. Кйбйлица с. ж. коромысло: Навела сл като кобилица. Ч-190, Монци з4м*ть мЪднЬ котлы на &кубилпц* и отхожджть на кладенецъ пли източникъ или чучуры. Пк. 112. На едн* иолянкя край рЪчиц*ч*ь (ноны) положпха котлы-ri си, като гы нарядиха единъ по единъ, отъ единъ-тъ край на полян*-т* до другый-тъ, и отъ гор* кобилицыт * сн. Ч. Зв. В о в а с. ж. пора, времи: Ъ посв&ршп &уба&а не&еста. Дойде ко&а, дойде депо врене, Да ни канитъ китени свато&и. М. 57, Дойде ни ко&а и доба, Девойка ми c i посвжрши, Иосв&рши ке c i омжжитъ. 484, Кбва*, КоФа* (qogha, vulg, qofa et coufa, subst. t. seau) с. ж, бадья, иедро: Безъ жена вяща,—безъ нова (кофа) кладенецъ. Rn. 7. Найдо дивойка, Дек* ?оДа нал*ва,—налЪва, разл*ва. Потира и кона, Не ми даде кова, Лю ми даде стомна. В. 34. (ср. ковъ). Вов&рень пр. коварный. К о в а р н о нар. коварно. Ков&рски пр. коварный, коварно: Ако ви нея убихте воварски и гледате и нене да земете живота ми, то сте едно диво добиче.
1
Л. Д. 1875 р.
152.
Ков&чва Ц. см. квачка. К о в & т а и ц а с. ж. кузница, кузня: Тбй заминувалъ по край новачниц&тд на единъ ковачь. Л. Д. 1873 р . 242, ТСовачници, заро вени въ зенята и поврити съ буци. Тб. 20. Ков&чъ с. м. кузнецъ: Баща ну е билъ сиронахъ ковачъ. Л. Д. 1872 р. 188. Катуте като ковач1е, р ь ш е т а р 1 е , врьтенар1е и евврци ся скытать отъ едно Mi сто на друго. Л. Д. 1869 р . 71. К о в й й ъ К о в ё л ъ с. м. ковыль: Сонце зайде затъ гора зелена, Затъ гора к ковилъ детелина, Во ковилъ к царква заградена. М. 233. Перче-то му ci вееше, Како к ковелъ въ планина. М. 330. К о в к а см. котва: Робвнсынъ му поваза кораба, който беше фьрлвлъ ковка далекъ отъ земята. Р. А . 7. Вид&Ьха единъ гол*мъ корабъ който беше фьрлилъ ковка далекъ повече отъ двЪ левги. Р. А . 188. Ковд&ди? (qovlamaq, v. t. Accuser, йёпопсег) и. дл. очерняю, наговариваю, влеплю; очерню, наговорю, наклеплю: Вълкъ-тъ, что былъ сьрдйтъ на лиейца-та, нам&Ьрплъ тогизи время да ш ковлади предъ лъва, че М рачв да припознава владетеля, ТА еа това не иде нето да го нагледа. Сб. 95. (син. клевета, влопамъ). К о й ч ё г ъ с. м. 1 ) сундукъ: Ц*нцары-ты турять скипоцвнно-то си ^бгатство въ нйкакъвъ слабъ ковчегъ. Л. Д. 1869 р . 104. Си от вори шарени вовчедзи, Си извадё свила и кадифе, Св изваде санура
1