* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
21, 43—47.
984 —
дблкто сд къ&лнали и гор&та к .писндла от недёлинвте гла-сове. Д. К л ъ н к Бог. см. клънд. Клъцамъ гл. дл. КЛЪЦНА* м. со*, (ср. к. гр. кХо?ш лягаю) 1) толку: Той крьвникъ паличникъ—снляше го удрящъ да клЪкин тано, и почваше съ широкъ остръ ножъ, кого зъв4хд палюшъ , отъ кавъ врата да го удри и кълца, безъ да му отсЬква главд взеднажъ! Гп 274. Клдца си здбите, като праздна воденица,—назвать томува, който много говори. % 170. 2) влюго, клюну: Авгурите предсвазвалв по кокогакыгЬ, какъ клъцали зьрната. J. 89. 3) Клъцн&гл. сов. пырну. 4) Мак- К л о ц в а м ъ гл. дл. толкаю, толкну: Пладнина дойде, ручекъ не дойде; Позаспала ми ратеицата, Ратеицата съ ратаётого, Во шаренг одаръ, потъ шаренъ jopraHb; Со рдчището во гла&ищёто, Со ноджвщето во пёплището; Ми к укаса проклета болва, Со нога клоцна, чор ба истури. М. ?45. После оставить предъ невйстата чевляте, ков тая ритвитъ (кльошвитъ, клоцвитъ) три пжти. а после ги обувятъ. М- р520. (ср. влюцанъ, клйопгвамъ).
а в
К д ъ ч е с т ъ пр. съ широкими бедрами. Бог. К л ъ ч и щ е с. с. пенька (чесаная); пакля: Имашъ калци отъ к*лчища, А чораби отъ Кожина. М. 532. Говори ясно и не заплитай са като п4телъ въ калчища. 3. 363. Заплелъ ся, като п%тёлъ на ^длчоще. Ч. 159Клъчж гл, дл- выкидываю (выкину) ногами (въ пляскп>): На ловили ся с* за поясъ, играштъ, в ъ р т т ъ ся, кълчдтъ НОЗ*Б, тропдтъ, сгласено то подскокндтъ напредъ, то отскокндтъ назадъ. Р. 78. Кл?ч# са гл. дл. извиваюсь, изгибаюсь; изовьюсь, изогнусь (ft пляскгь). К л ю в а с. ж. происки, интрига: На каквы причины трЪба да отдадемы падете вашего главатаря и народа?"—Пьрва причина ё клю ка, коя отдалЪчаваше отъ нашь Хаканъ-царь вЪрны и праведны съвЬтннцы, направи та падна правнтелство въ неправедны рдцы. Г. П. 262. Клюк&ръ с. м. интриганъ, К л ю в а р к а с. ж. интриганка: „Всякн Българинъ, кой наклона иЬкого си, да ся гужда въ железа, до д-Ь сл испыта ИСТИНА; И влюкаръ да губи главд, а врадливону да трошдтт колена". Гп. 263. Клюквамъ гл. дл. К д к ж а м ъ гл. дл.1 стучу; застучу, стукяу: Два чо&адара порти ми клюкватъ; И порта-та инъ c i отвори. М- 50. р . 60. Мн дойдо&е до три капвджш, Бднощъ клюкватъ, а два цатл викв-Ьтъ. М. 65. Той cnieib во.бйла гердока, Барне знаитъ, от& на
