* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 983 — че, зашито на другый-тъ край. 7. 19. връзвамъ н а к л у п ъ завязы­ ваю петлей. Клъбо с. с. клубъ, клубокъ; шаръ:Трьколп ся черно к&лбо, та измори вснчкый еветъ? нощннй мракъ (гат.). Ч. 121. Числото на жителиты по земното кл&бо възлиза до 1,288,000,000. Ж. Д. 1869 р . 56. ум. Клъбё, К л ъ б ё н ц е , К л ъ б ц ё с. с. клубочекъ, шарикъ К л ъ б ё с. с. штука, кусокъ (матерш): Обруси (просопы)—пашкыры ся рЪжштъ отъ кялбета (коматя) Платове и ся р&бштъ по крайща-та. (ср. вг томъже знач. тръба: една тръба. платнб). Кдъвж, Клъвамъ и . дл. К Ъ Н гл. сов. клюю; клюну, вык­ ЛВЙ люю: Нека тн клъве очите нашъ орелъ, а не оня, който долита нзъ лолската земя. Тб. 89. На камену боланъ юнакъ, Болаяъ юнакъ-армосанъ. Го кълваетъ ц&рни орли, юнакъ инъ се много моли. В. 332. К д ъ в к гл. дл. Клънш гл. дл. даю ростокъ, проростаю; дамъ ростокъ, проросту: Отнято дьржить въ лайно, до дЪ поаьлнв, т. е. до дЪ ся отъ ТОПЛИН& распукни и избие кьлно. Пк. 68. Въ земшт& д4то не достига въздухъ, свмято не може да клъвн и да проникне. Ж. Д. 1872 р . 242. (ср. клон»)* Клъка с. ж. бедро: Черна биволица, устата й на кълклт*? Сукманъ (гат.). 7. 119. А м&жътъ подпр^лъ лЬвата си р&ка на к* л ката и прнготовнлъ са да види и да чуе нещо важно. 3. 274. Нотецкинъ зарань кога да си закуси, изндалъ по едн* г&скя и по едн* клък* сушен* сланин*. Ж. Д. 1874 р . 68. Кдъв&нъ см. калканъ. К Л Ъ В Ъ с. м. Мак., тоже что клъка: Мори сваке 10&анице^ Мори на к&лкъ соканице, Мори в&ртокалчинице! М. 532. «Обула е ЖАЛТП чевли на красто&и нодзе; опасала свнленъ поясъ на криви кклко&н. М. 285. К л ъ н б с. с. ростокъ: Семято дьржктъ въ л айна до де покьлни, т. е. до де ся отъ топлин* распукни и взбие кьлно. Пк. 68. К л ъ н * гл. дл. кляну, проклинаю: прокляну: Баща й на стбл седёше. Петрана люто кълнётпе: да дадё Гбспод, Петрано, дёвет годйни да лежйш, Дёвет постёли да изгнбйга. Д. 51, 4—S. К*та дена на гробъ одеещемъ,—сина плачеещемъ,—чума кялнеещемъ. М. 236. Кое-то дете зене да кълне или да псува другы-ты детца тутакси го понолять да не правн това. Ж. Д. 1869 р . 139. К л ъ н й са гл. дл. 1) даю клятву, клянусь; дамъ клятву, покля­ нусь: Думахми да ся земеми. Един ся други кълнЪхми. Д. 71, 9—10. 2) кляну, жалуюсь?: Като и глав& отреза, ВИКНА Недёля що мбже, а 63