* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 981 К о н ч а т ь с. м. назвате какого-то дерева. Пк 64. К л и ч ь с. м. см. ключъ. Ц. К л о в а ч к а с. ж. 1) курица—наеЪдка. 2) назвате созвтьздгяплеяды (народи, волосожары, семижары) (син. кокошка, квачка). Клбвнж гл. сов. К л о в а м ъ гл. дл. клокочу, бурлю, заклокочу, взбурлю: Турять топче-то на силнд топлпнд, напр. у водд, коя-то ври и клока. Л. Д. 1869 р. 75. Може ли да бжде здрано и ягко госнодарствениото здание на Франция, ако въ нсйппятъ корйнъ, въ семейството, клокатъ разваленн сокове. 3. 268. К л о в о н и ц а с. ж. курица—яасЬдка?: „Орле пада". „На д* па да?" „На кдтуны". „Отъ колко?" Отъ единъ клоконь и едн* клоко ница, отъ едно п&Ьтле и отъ еднд яркд. Съ това палучлщый мысли п равуи^ва, чя тая гатанка ся относп на едно семейство, кое ся съетои отъ человека женмнаго, кое с клоконь, п отъ женд, пм*|дщд мяжа, кое ё клоконица и. т. д. Пк. 119*. К л о в о н ь с. м. пйтухъ? примлъръ подъ клоконица, Кдокбтек гл. дл. клокощу, бурлю; заклокощу, взбурлю: Да даде Господъ на Тунджа Да вдрви и да клокоти. 3. 12. (ср. клокамъ). К л б н ч а с т ъ ( К я б н ч е с т ь ) пр. ветвистый: Едппъ старъ рогачь въ л*са дига своигЬ клончестп рога надъ главит* па младыт* сьрны, конто вьрвилъ подир* му, Т. 73. (син. клонестъ). К Л О Н Ь (н. гр. КШУ, K6VOC,6 idem) с. nt. в&втпь мн. К л о н о в е и Клоне, поелгъд. съ чл.&Кжбже-Т&Ьатакже, вг кач. собир., К л о н е - т о : Отнхйи сд се спуендли и свйли сд се вихрушки, че сд Стояна вдигнлли* отъ дървб на клбн слагали, отъ върх на върх дигЛли. Д. 2, 24—28. Дыхателната трдба ся раздвоява у грддыты на Два клопа, a Tie клошс пакъ са разнищуватъ на много тънкп нищкп. Л. Д. 1869 р. 89. Йоще клонит* стърчдтъ Безъ цв&Ьтъ и безъ шума- Вазовъ. Усамотеннгв отъ горит* ддрвета расширяватъ иа свободпо клонето си въ гЬзи долини. Л. Д. 1876 р. 128. ум. К л о н ч е , К л б н ц е с. с. в*тка, в*точка: Вйшни. череши зр&Ьяхд, И ни черёшп б^рЪхмп, На еднб клбнче стъпихми, В еднА кбшничка т< р*хмп. Д. 71, 5—8. Па затулно въ клонце вито, П*еше съ сладъкъ гласъ. Сб. 114. КЛОН1& гл. дл. я намйренъ, я склонепъ; пам&Ьрепаюсь, склоня юсь: Тарасъ се скара съ мнозина отъ другарсгЬ си, конто клон*1;хд къмъ варгаавска страна (которые были наклонны къ Варшавской сторок»), Тб. 9, Той клонй да нап^сне търговйята и да са захпане за запаЛта. К л о н ж гл- дл. 1) всхожу, даго ростокъ; взойду, дамъ ростокъ: Жйтото е КЛОНИЛО.(с/>. клъвд) 2) разрастаюсь, разветвляюсь; разростусь,
г