* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 979 — К л и к а ч ъ с. р>. глашатай: Кликачь си вика отъ купа ва вуиа: Коя кого либи, Него да си З&Ьми. Пк. 16. Индже войвода пускалъ Кликачи да В И К А Т Ъ : „Който ся надува коню си и ножю си, съ него да иди по плячкд. Гп. 283. (ср. кейя, кехая). К д й к н й гл. сов. К л й к а и ъ гл. дл. кличу, кликаю, зову; клик­ ну, позову: Нърване, ст&ри войводо, Йскрен не клика да с идеи. Д. 54, 5.9—54. Щьрколо кликналъ лисицата на госкьо. Ч. 257г (син. В И К ­ Н А , викамъ). К л ж в ъ с. м. влыкъ: У човЪкътъ заедно съ рЬзцнте и кликовете САществуватъ З А 6 П . 3. 200. К д и к ъ с. м. съ чл. К л и к ъ т ъ мн. ч. К л й к о в е съ чл. Клйк о в е т * КливовётФ вликъ: Гърми огромний колизей Отъ триумфаленъ кликъ. Вазовъ. К д и м а д о - - насосъ, помца: ВситЬ други ся ватевоха на клиналата, за да ногатъ, ако б* край, да увардятъ гем^ята отъ потънваше-то. Р. А . 9. К д й м а т ъ с. м. клнматъ: PL ката Бетисъ тече въ плодородна страна и подъ климата на едно небе сЬкогы ясно. Т. 136. К л й м н д гл. сов. К л и м а м ъ гл. дл. 1) качаю, киваю (качну, кивну) головой отъ дремоты: Ние са разотйдохме чакъ когато нйкой отъ пазп . зёха да кдйматъ, а н&Ькой и заспйха. 2) склоняюсь, скло­ нюсь: Поел* главата й климна назадъ и тя б&Ьше вече ндртва. Л. Д. 1875 р . 140. Щомъ ся заб&ЬлЬжц, че народътъ зене да клима н^гд* къмъ вЬкакво зло, ту такси излетать учени калугере изъ нонастиры-ты и ВНАКНАТЬ ся помежду му та съ разлнчпы проповЬди и наставлешя отльрнАТЬ го отъ злото. Л. Д. 1870 р. 105. Глёдн да не клймндтъ кънънйтЬ пп камъ менъ ни камъ тёбъ. (ср. клюмнд, клюмамъ). К л й н е ц ъ с. м. гвоздь, обыкновенно въ подковы: Збнра клинци да си прави конь сир. изъ нищо иска да направи нЬщо. Ч. 161. Ако падне клинець, губи ся нлочата. Л. Д. 1871 р . 198. Чо&екъ &сиотъ за4 с с кооанъ, сАде гла&ата му с Ь гледатъ (брутъ, клянецъ). М. р. 531. (гат.). * К л и н в а м ъ гл. дл. говорится про торопливую походку не по- спгьвающаго; Силата на слона е равна съ енлдтд на шесть коня, а ко­ гато ходи, коньтъ треба да клинка за да го стигне. Л. Д. 1871 р . 109. К л й н ч а с т ъ пр. клинообразный, стрельчатый, островерх1й. 7>о?.. нарыч. Клйнчаото клинообразно, стрЬлкой: А кладни ся кладдть, д*Ь И М А Т Ь много снони на 25 разкрачы дьлжинд и 8 ширинн четеР О А Г Ъ Л И О , се съ класове на вътр&Ь, а стрьнь на вънъ. То ся кладе се но так ширинА, до д&Ь ся пзвыши доволно; а поел! почва да ся ст?снява клпнчясто на ropt. Пк. 57.