* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 97а -
вата съ колвото са може студена кладенчава вода. Л. Д. 1876 р . 111. 2) колодезный: Въ кладепичавата вода, която бнва р&Ьзва, са заклю чала варъ. 3. 248. Клад^н(и)човъ пр. см. владеннчавъ. К л а д и в о с. е. молотокъ: Столарътъ рече: азъ имамъ здравы ряц-Ь п добро здравк: съ кладивото и съ тесля ТА си, азъ гон» отъ к&щи неволкт*. Л. Д. 1873 р . 245. К л а д н я с. ж. родъ воины: А кладни са кладжть, д-Ь ИМАТЬ много .снопи, на 25 разкрачы дьлжинж Н у ширин* четвероягълно се съ класове на вътрй, а стрьнь на вънъ. Пк. 57. (син. купенъ). К л а д я гл. дл. въ выраженги: К л а д я о г ъ н ъ (Мак. Завалаиъ бгънъ) развожу (разведу) огонь: Дод4 еще е добро врЪмя есень клад&ть огнюве, по гумна обично или на нЬкое иросторище селено и събпржть ся тамо по нЬколко девойки и жени прпмЬнени, натруфени и накычены съ любовны кыткы. Пк. 88. Брюнета дърва берете, Голйм си огън клад&Ьте. Д. 17, 15—16. (ср. Макед. кладамъ). Кладю о г ъ н ъ Бог. см. клад* огънъ. Клава? с. ж. Въ Турската земя нЬмаше бояре, нЬмаше клаки нито строение на пжтища. защото тогава Турция нЬмаше плтища. ЛД. 1876 р. 127, К л а н и в ъ с. м, (Idanih, prostcrija medj ognjstemi zidom. M.p.
534) пространство между очагомъ н сгЬной: (Предъ Божикь) орачитс клаваетъ емешотъ на кланнкъ, и на него чинатъ кжретъ со кашата; така и на черешлото. М. р . 523. Люта кучка въ кланикъ лежитъ (кпседина). М. р. 530. (гат.).
обряду: на клоняю, заставляю кланяться; наклоню, заставлю кланяться (невеста дол&сна кланяться свекру и свекрови, а также своей родмь при прощаньщ кто-нибудь изъ женской родни жениха наклоняетъ ей при этомъ голову): Когё да калёсаме за водачъ и коя да кл&ня неийстата? 2) въ соединенги съ назватсмъ молитвы: молюсь, помолюсь: C i в*рна въ К л а н я м ъ гл. дл. 1) по отношению къ свадебному
града Солуна, Во Солуна при кад1а, Дек& пладнина си кланяше, На кад1а си говоре. М. 171. Отъ тамъ стана Радичъ юнакъ, отиде на старь кад1а, Ког* икншиа кланяшс. М. 171. К л а н я м ъ оа гл. дл. кланяюсь, поклонюсь: Ти пе слазяй оть добраго коня, н& са кланяй коню до гривата. М. 141. Та ми сЬ норазгледайте, Какво сд клана невяста. М. 153. Умылъ ся и зелъ да ся клана споредъ вЪрата си. X 7, 36. Кл&няне с. с. отгл.: Прощавайте sa много говеню и за често кланянк. Д. 45, 61—62.