* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 971 - 1870 p . 179. Тамъ сладкопойно слав&йче Въ градивкА върху кадинкд Веселя младо дйвоЙче, Д Ь вичи глава съ латвнвА. Л. Д. 1875 р . 121, * К ют* с а гл. дл. см. к и т са. КЙшдекъ? см. впс(е)лякъ: А лпмонътъ, дивото гровде, глогътъ, квшлекътъ и др. давагъ различай кислоти. 3. 8. К и ш а с. ж. слякоть, мокрая иогода: Вънка е едн& киша та не може да са ионйне. К и ш а в ъ пр. новрый (про погоду), слякотный: Кога (отава-та) ся нрнбнравъ кышяво врЬме, хранитедны-ты вещества и ся изнывать. Л. Л. 1869 р. 212. К и ш о в й т ъ пр. тоже что кишавъ: Нъ н то бнва когато ся случв годината да не е вито много кышовита, нито много сука, защото въ суши и въ вышовито вр&Ьыя изобщо глинавата зеня ве чвни. Л. Д. 1872 р. 233. Клабоданъ* (qylaboudan et gldboudan, s. t. Fil d&or ou d&artjent) с. м. мишура, позументъ: На махрама отъ билюра иглица, Во нглвца до два ката влабодапъ. М. 570. Тукъ мв к жалба за б&Ьла рнза, Сумъ н везала деветъ години, Сумъ по&арджида деветъ &ндяди,— > сарма клабоданъ. М. 414. Извнкни, Марко, прнвввни: Ела, ела часта свила, И клабоданъ с&рмалш. В. 346. (ср. клаподояъ). К л а д а с. ж. 1) груда дровъ или дерева: ДругадЪ пакъ ся на­ вирать ц/Ьлы клады дрьва вваньнены подъ земитд. Л. Д. 1873 р . 69. Той събира сичкытЬ дьрвета конто б&Ьше иовнлилъ и нарежда отъ гЬхъ на врьха на гората една клада (il enfait un backer sur Ic sommet (coomettm. стьв. болг. турн, турлмъ, турнд) 1) кладу, положу: Зидовс зиде (Юда) кер­ пичи клава, Керпичи клава со малки деца. В. Т Гсрдано ти с на не­ не, Нозлатеиъ гайтанъ отъ коса, Деня го носа въ пазова, Вечсръ го клавамъ изглаве. В. 112. 2) кладу (положу) въ залогъ—спора, состязашя и т. п.: Що си клавашъ барза коня. Това конско, пчошко пе­ со! Що таксувашъ остра сабя, Това Аржаво железо! Ела клай п*рвата любовъ, Со &си твое МАШКО дете. М. 171. 3) надеваю, вЬшаю на себя; надену, повышу на себя: И стана&а до два бракл мили. Облско&а паидвурли кошули, Си кладо&е щицп челнко&и, Си кладо&е сабьн дниленицн. М. 68. И си та (Яна) кладе венецъ на глава. М. 15. 4) помещаю, усаживаю; помещу, усажу: Вчасъ го позна от к нейдзинъ стопанъ, Мн го кладе въ чело на трАпеэа. М. 65. И го молить Огнена детенце, Да ну слезить отъ коня бдрзега, Да го кла&итъ на чесна 1