* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 909 — зуфн пу единъ китипъ, Та си гледатъ, да ли пма няйде земя незаселена; Сички китипе прпблркаха. Вв. 20. (ср. кетапъ, кетипинъ).
К и т и ц а (kiiica kopito М. р . 534.) с. ж. копыто: Изиадо&е нивr
нн остри сабьи, И по зени ни &и нарЪдГе, Исекве&е отъ коньи китици. М. 54. К и т к а с. ж. 1) пучекъ, связка, кисть, букета: Коноии н лепъ тьрглться на кыткы, къту пустить сЬмя и у з р е т ь . Пк. 82. Като си витка повянв. Тогава ще ся изгодя; когато кптка ИЗСАХНИ, Тогава ще ся оженя. М. 111. Я земи кнтки клгочови, Отвори тъмни зимни ци. Д. 2.9, 1Ъ—14. 2) кисть руки: И дв&ЪгЪ рнц-Ь ИСГЬГНАТЫ на ropi, кол кото ся може и гор*Ь само съ кыткыты н лрьстнты да играе. Л. Д. 1869 р 204. ум. К и ч ё К и ч ё н ц е К й в ч е с. с. пучечекъ, свя-: зочка, букетикъ: Девойче оре&о&о ветче, бочнлко&о кивче! М. 308. Кй* ч и ц а с. ж. 1) ум. отъ китка 1: На прьстень има и кычеца вьрзана съ чьрвенъ вопрпнянъ кончецъ. Пк. 5. 2) кпеть живописца: Не само по выя Българин* сички чьркви сд украсени съ образы святихъ отъ българск* КЫЧИЦА изображены, нъ и въ Влатко, Богданско, вь Сьрбско княжьство и другъд&в. Пк. 142.
1
К й т о м ъ нартьч.Ъ Редумъ по редумъ свато&и, Китумъ по китумъ чваница. М. 555. К и т ъ с. м. нить. К и т ъ с. м. грубая пряжа?: нарЪждять кытъ между растя гната» ОСНОВА. Пк. 86. Кытъ е навитъ обично на кьлба. Пк. 86. Китн^съ*, Кютюкъ* (keutuh, s. t. Tronc d&arbre). с. м. 1) „гнез до", конъ корней (обыкновенно про молодил деревья и виноградъ): корЬнете или китюците землед4лецътъ обикновенно изклртва съ просто средство, т. е. съ колъ или съ ричагъ. 3. 266, Кблко квтйци йма вйгасто лб8ю? 2) пень: Отъ стариятъ липовъ китюкъ с* израсле мла ди нладичкн—меризливата зеленика са е обивила около сухйятъ буковъ китюкъ, 3 67- Тукъ черенъ кютюкъ, кой му са прнвиждаше на чов*Ькъ слогнатъ, го стрЬскваше. Зк. 146. 3) палка съ гиЪздомъ кор ней на конц&Ь: Съ кптйця чикать сплйтове кукур^зъ за да са ч^шка пб-лёсно. ум. К и т ю т е (Кютюче). с. е.: Той намира нЬкакво си кптюче и донася го при прозорецътъ. 3. 212. ТСЙтк и. дл. 1) связываю въ пучекъ, въ связку, въ букетъ; свя жу въ пучекъ п т. д.: С А новт. седело моето войникъ, киски китело, бисеръ низало, конго па грпва. себЬ на гдрло. М. 342. 2) складываю, сложу (напр. платье въ сундукъ, ХЛ&Ьбъ въ овинъ). 3) складываю (или собираю) въ складкп; сложу, соберу въ складки: К и т сукм&нъ. 4) ря жу, наряжаю, украшаю; наряжу, украшу: Чюднп градини кытилн тоя 62*
