* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 929 —
с. ж. 1) кадильница: Попъ Славе хвдрлнлъ кандид ата нскдстрвлъ го ио найва н иоб&Ьгналъ. 3. 269. 2) назвате цвет
Кандйдва
ка авввлеш.
Кандндвамъ оа
12 р. 736.
гл. дл. качаюсь, шатаюсь: качнусь, шатнусь:
На кой-то (каукъ) се кандилвала Вълча опашка съ дрънкала. Ше. И—
Капдядница с. ж. кадильница: Старъ чсрнецъ съ кандилница въ рдка—доди н са застоя предъ п^ть-гЬ гроба. Зк. 4. Безъ канднлннцд понянъ не быва. Ч. 129. {ср. кадилница). Кандттло (к. tp. KavbrjXa f; xavrijXi, тб) с. с. лампада: Сиронахъ безъ трьпеше е като кавдпло безъ масло. 27. 16. Кандило гор-Ьше пр&Ьдъ иконд-тя. Р . 80. Стани, Радо, стани, огищь да навалндпъ,—кдндпло да запалишъ. М. 254. ум. Кандйлце с. с. лампадка: На единъ К А Т Ь у едн* тьмнд стаж окатЬте едно кандйлце. Л* Д. 1872 р. 121. Тя палеше кандйлце пр&Ьдъ СВБПЯТЪ образъ. Зк. 72. Кандихъ* (непосредств. изъ турец. qandil, 8. a. lampe, surtout celle quon olivine dans les dglises) с. м. тоже что кандило: Знак Господъ, чиб наело въ вандилътъ гори. Кп. 48. Кандйс(у)вамъ гл. дл. Кандиоакгь (Мак.) Кандйп» гл. сов. довольствуюсь, удовлетворяюсь; удовольствуюсь, удовлетворюсь: Като иогладува твоата жена н ти като постоншъ още въ тднннца-та тога ва и ти ще кандисашъ я? Ст. 28. Канёда с. ж. вранъ: Той седдъ служи да растинява (разлива) хартияна-та масса, коя-то изтича отъ канела-та. Л. Д. 1875 р . 115. ум. Канёдва с. ж. вранъ: Отъ дол* ина една Канелка, нзъ коя-то са истича вода-та. Л. Д. 1875 р . 107. Канёда (и гр. котёХЛоц f|) с. м. корица: За чистеше знби зени стлъчены вдглвща отъ влрба 5 драна, притури стлъченд кыикынж 5 др. и стлъченн канелд I / * др. Л. Д. 1869 р . 218. Канёденъ пр. коричневый: Пнсма, нспращаны отъ нФста, гд* то нЬма пощанско управлеше (ноща-нюдюрлдвъ), нога стигндть на вспроводено-то инъ м-Ьсто, то тамъ ще инъ ся зал$пл печать, кой-то нна ванел1енъ цв&Ьтъ. Л. Д. 1869 р . 45. Ване&о (Канево) с. с. назвате села въ Охридп»: Тукъ да по&ннъ во село Кане&о. М. 40. Канёрвамъ (ср. н. гр. icavovapxeu) съ тпмъ-жс значенгемъ, какъ и болг. глаг.) гл. дл. 1) говорю (читаю) стихиры (въ болг. церкви ма1
лъчикъ читаеи ъ стихиры,
а псаломщикъ
повторяете» за
нимъ)
2)
диктую, продиктую: А тр$ба да ну ванервате, та така да ноже вн папнеа той нЪщо. Л. Д. 1869 р . 164. 3) подсказываю, нодсважу.