* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— S84 — корены. Як. 51. Това, кое-то у дЪтца-та сд призера нспрьв* найивого, то н найнного гы убвва. 1. Д. 1869 р. 105. Робенсыновото норско п*тув*ше вспьрвонъ беше бла­ гополучно. P. A. 14. Въ това училище испьрвЪнъ на в до скоро са с предавало всичко на Българскый языкъ. Л. Д. 1870 р. 197. Той не ще излези такъвъ добъръ чов?къ, какъвъ-то си го испьрвень тя по­ мысли. Зк. 103. Сичко, що щ е тн е потребно, Мнлчо, за нсньрвевь, азъ щ * ти настаня, ib. 163. И с п р ъ ж * и. св. изжарю: Запрегнн, Вело, запрегни Заирегнв пи­ ли равави—Исп&ржн, Вело, иса ржн деветъ кокошкн. В. 360. И с п р в д к и. св. выжгу, опалю: Па си плрена пуста искра, Испарлп ну брадичка-та. М. 376. (см. опърлш). ИСПрЪСН* и. св. ИСПрЪСНуваМЪ и. дл. ЛОПНу, (о глазам въ проклятт): А к нзднгианъ еденъ студенъ каменъ, Да т е удр&и мегю две-те очи, Ке г испарснатъ очи отъ глава-та! М. 173. Ей-та тебе, незнайно юначе! Ако лъжа право да не казвань. Току мп Tie две цьрнп очи, Да Богъ даде, да ни пеприснювать". Ч. 288. Да т н К А Л И . да ти к*два Твои п А с т р н очи Пжстри испр*свалн. Л. Д. 1876 р. 148. Чунве друга люба, Та тебе те нала, Очи да исп&рснатъ, Вретенъ ва далеко. Оште не дорече, Очи исп&рсн&ха. В. 204. И с п р т х в а м ъ с а гл. дл. возвр. И с п р ъ х в а м ъ са и з ъ хоэвата лйзу изъ кожи понъ: Кучето изъ кожата са изпръхва ср*Ьшту нене. ана н е може—вързано (und so gern auf mich losgerannt ware). Рш. 15. И с п р ъ х н * гл. св. Испръхнувавсъ И с п р ъ х в а ж ъ гл. дл. высохну, высыхаю, просохну: Така гребенена зеня не сано испрьхва отъ звнный студъ та става пб-ровка, нъ еще и просАХва, Л. Д. 187% р. 255. Зеня-та става сгодна за да попива потрЪбны-ты на растеHieTO газове, испрьхва и найнаноконъ чисти ся и отъ непотребны? буренъ. ib. 260. Овци-те, въту ся отьрскть и изнрьхАТь, трыадп по гласу вавала, та ОТИВАТЬ на наш*. Пк. 135. И с п с у в а м ъ гл. св. выругаю: Не накарвайте на да 6АДН небла годаренъ и да ви изпеуванъ въ вЪстнвците. 3. 335. И с п у в а м ъ гл. св. Вг дпгйств. знач. 1) разобью: Т* стоять та гледатъ чудо и чудовище, до д? Иванчо нспука кратунка. Л. Д. 1876 р 60. 2) пропью: Що-то печука, той го нспука. Поел. ib. Въ ср. зяач. перенру: Ако нашите планински селене да би обуле бЬлонорскп ка­ раване вли арнаутски ризп, то би нспукале до единъ отъ студъ. 3. 93. И с п у в а м ъ с а тресну: Испува ся зеня Паливднска Седендесе педв на доле. М. 53. И го удри по юначки плещи, Дури ГРАДН ну ct нс­ пукале, Ц*рне кАрви дури си изтекле. М. 159. НЗСБКАТЬ 1 г едн* длань плитво, сало да