* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 848 - Момата отива въ градина-та и съсъ дв^-тЬ си рдце хване деветь корене здравецъ и гы вскубне изведнажь. Ч. 17. Тл намира единъ старвъ невиненъ щиръ, иЗскубва го, тапче го съ своето малко краченце и пакъ ваздиша. 3. 228. Тарасъ искубна пашкулъ косми отъ главата си. Тб. 105. Сърдцето изъ рсбрата шта ти иаскубна. Рш. 103. Ти искашъ да го нскубйешъ (entrcissen) и оть сънатъ ми. Рш. 35. И з с в у б Н А са вырвусь: „Ти нЬма вече да са изскубнешъ изъ рацете нн . 3. 50И з с л у ш а м ъ м. св. И з с л у ш в а а г ь гл. дл. выслушаю, выслу­ шиваю: Нъ сега, горюй ми брате, изелушай ДВ-Б думи за своигЬ си мили сестри. Зк. 115. Като изелуша монт-Ь страдатя, той ми разсказа своигЬ (Aussitot qtiil eut ёсоиЫ тез plaintes, il те fit les simnes). Т. 252. И тъй царятъ изелушялъ прикаската му. X. I . 95. Патннкътъ мълчеливо изелушваше сичко. Зк. 136. ИзсмблгК гл. св. съЪмъ (о моли): Комо &и ко&ачи?— и иземоля мольцч. 31. 668. И з с м р ъ к а м ъ са гл. св. И з с м р ъ к в а к ъ с а гл. дл. высмор­ каюсь, высмаркиваюсь. ЙзСМучж гл св высосу. Й з е м у KB а м ъ гл. дл. высасываю: Адска Зла ехидна Въ домъ-тъ тя са вмаква, Въ образъ на богиня кръвьта му нземуква. Л. Д. 1875 р . 69. Вашки-гв иземукватъ сокове•rt. Л. Д. 1875 р . 90. Растенията прилпчатъ на сингерс или на niса^ни сталбове. конто иземукватъ изъ земята големо количество вода3. 26. Така е и съ гнЬчкатс спсыты за да иустять повече млЬко, ко­ гато слабо д&Ьте но може да го иземуква доволно. Л. Д. 1869 р . 94. ИэсоОД са гл. св. И з с а ч а м ъ с а гл. дл. стану, становлюсь замЬтнымъ: Рад-вт/в му бЬха Жилисты и добр* нахранены; при наймалкотб движете, което той - иравешс, пзсачаха му са мышецыгЬ (аи в т moindre tons ses muscles). T. 8L Виждте тъзи гора, която са изсача отъ другытЬ (cette montagnc qui dvance). T 150. mouvemcnt qt? il faisait on voyait И з с р ё д ъ нар. 1) изъ среды. 2) посреди: Не шетай сс моме йередъ село, На ми те баца исредъ чело. В. 362. И ( 8 ) с т а в а к ъ гл. св. И ( з ) с т а в я м ъ гл. дл. 1) выставлю, вы­ ставляю: И иста&илъ три лени девойки. Еднолики трите токогла&и. М. 57- На пать свои-те люпе иставастъ вино на сватови-те, ако oeie помвнвал^ь по Край кукя-та имъ. М. р . 516. 2) выну, вынимаю! Кой мн ie кадаръ, кой ин&к вреденъ, Да мн с* фарлитъ во стреде норе, Да ми иста&итъ риба моруна. М. 164. Фарляла що ми фарляла, Истаила сабя отъ ^ета На oflie царни Арапи. М; 203. 3) вытащу, вытаскиваю; Обнажу, обнажаю (саблю)! Тогъ истай жалта буздогана Мн истан сабя