* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 846 — вина герданъ отъ гарло-то. Та изрони бисеръ дробенъ бисеръ. Jf. 440. 2) вышибу, вышвбаю, выбью, выбиваю (зубы): „Кад? отнвашъ, нежиту? —„Тука дохождамъ, господине, въ човЪческите глава, нозавътъ да инъ изсуша, челести-те да инъ строша, забите да ннъ вз* рона 3, 175. 3) пролью, проливаю (слези): НиЬкомъ поникиа, сълзв изрони. Б . 12. Пьрвыйдень скорбъ-тъ ну го направи да взронн сьлэы нного време. Р . А. 187. И в р у ч а м ъ »л. се. съ4нъ (син. взямъ): Лвсица-та го се лъгала, до&дЪ изручяла сьвь-ю медъ. Ч. 257. И э р я д е н ъ пр. изрядный, превосходный: Разны изрядны цвЪты въту: здравецъ, снынъ, тамануга и многи други. Пк. 63. „Изредва мысль!" извыва явата. Р. А. 70. И э р а д н о нар. превосходно: Едно много изрядно взработево саджааде. Ж. Д. 1874 р . 240. Иар&бж IA. св. Изрлбвамъ гл. дл. обрублю, обрубаю (о шить*) Прекрасно израбенн иазглавници, ПОСГБЛКИ, столица на колца, която са привождаше въ движение отъ шесть аназовкы. 3. 198. (см. раб*). Иврлгамъ VI. св. вытолкаю: Амв довечера бабата кого ще вэрага съ ражено изъ ващи като кучи взъ пещь? Зк. 87. И(8)сад№ м. св. И(з)саждамъ гл. дл. посажу, сажу: Изора&а, доб­ ро, два загона мЪсто, Те исадГа, добро, до с ве как в о цвевс. М. 296. Ивсвйрж м. св. сън граю (на инструмент*,): Ето ти едннъ aptj,пазачъ че нзевири, н чета-та са прасна насанъ натанъ по гора-та. I . Д. 1875 р. 144. И з с а д л » %л. св. осЬдлаю; Па го дочу Айдутъ Дебелъ Новакъ. Извввна на Новачица млада: Оди скоро конь-о да нзеедлишъ, Дл встарчамъ до широко Скоте, До манастиръ свЪти Димитр1а". М. 143. И э с Ь д а гл. св. высижу: Ако не врнстанешъ да насадишъ въ зимницитЬ на неговигв кулв съ единъ хлЬбъ само и вода (wenn du nicht getvarlig sein wollest)... Рш. 18. И э с ё к н * са гл. се. высморкаюсь. И(З)С4ВА И ( 8 ) с 4 ч * t 4 . се. И ( 8 ) с й ч а м ъ гл. дл. 1) вырублю, вы­ рубаю; отрублю: Отвдо&е Димна гора, &Са-та гора всеко&е, Нигде Ява ве найдо&е. М. 167. Къту св наострит» лемешь и чирясло, орать взъ пьрво една длань нлнтко, само да изсЪкать корены. Пк. 51. И та сн зела остроно сорче, Та ни отишла мегю два друма, Тани всекладалга лозница. М. 288. 2) изрублю; перебью: Билюкъ баша-та дофтаса Сасъ триста души сеймени, Исечи сички хайдути. М. 211. Со лютвва са­ бя потаргвало, Да весче своя парва любовъ. М-159. 3) перерожу, перерезываю: Не чеваше фортом и да согрешить» Тук исече софрушкв в 0 г 1