* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 826 - стяпнхмы мълкомъ и излека още ио напредъ доюгЬ дойдохмы много близу. Р. С. 127. Излека, излека! (Leise, leise) Рш. 35. Везирятъ ны сядете нзлеко, за да не иытаые за онова, Д&Ьто ся бЪхми обвивали попр-Ьди да ся не иригл^дваме X I , 122. Нена не можете да си носишъ съ себе си малко прашецъ, конто може излечка (so гт Siillen) да те нспрати въ Ахеронъ н пвма ни пиле да чуе! Рш. 21. И з д о п к гл. св. 2)—к&ща, стена и пр. обнажу (глиною, извест­ кою); 2) изваяю: Големъ к художник-атъ, кой-то ш изл&Ьпялъ такъвъ чюденъ ликъ. Р. 93. Н а д е т а И э д ё т н а м ъ (Мои.) гл. св. И в л й т а м ъ гл. дл. 1) вы­ лечу, вылетаю: Излетнале два гулаба отъ днба. М. 635. Кошярища-та ся очиствать и въ хубаво время имъ ся отварять дупкы за да изле­ тать пчелы-ты на печял*. Л. Д. 1870 р. 182. Колку &оро заиграла (Самовила), Излетала низъ баджа-та. М. 1. Щомъ са забележи нвкога, че народъ-тъ земе да клина негде къмъ никакво зло, тутакси изле­ тать учени калугере изъ манастиры-ты и вмдвн*ть ся помежду ну та съ различны проповеди и наставлешя отвьрндть го отъ зло-то. Л. Д. 1870 р. 105. 2) испарюсь, испаряюсь: Тая влага излита, щомъ лъсне слънце. Л. Д. 1871 р. 97. И з д й ч * гл. св. Иад&Ьч&вамъ И 8 Л * к у в а м ъ гл. дл излечу, излечиваю: Това нещо изл^вува народ-атъ отъ неисвазааъ страхъ. Р. 6. Зе-штеме жълти жълтици, Излечи-штеме майка ти. Пс. 1884 IX 88. Ивдмк гл. св. И з ДЙвамъ гл. дл. 1) вылью, пролью, выливаю, проливаю. 2) отолью, отливаю: Не достигнало иа Бога Отъ сухо злато плавено Манаствръ да си догради, Врата-та да имъ излее. М* 80, Учн ся и научи ся, Излея злата б&клица. М. 117. Хайд у ци-те вздули доста вуршуми за ваша-та глава. J. Д. 1875 р. 145. 3) глазирую пирогъ: Баднявъ хлФ.бъ големъ; на него .отъ горе излЬяна вещества, споредъ художество-то, или поминкъ-тъ на домакина; ако е шивачъ (терз!я), игла-та, напр*стовъ-тъ и пр. Ч. 100. И з д я * оа И э л й в а м ъ с а ирольюсь, льюсь: И сьлзы като порой ся излях* отъ очите му. Нф. 8. Капка сьлза са изля тукъ надъ сичко, що въ дйтинството ну бе тъй весело и драго. Зк. 119. И з д й э а н ъ пр. приглаженный, обтертый: И э д н з а н а п а р а об­ тертая нонета (о болтунъть, лгунъп, сплепгнигт): Тая Цона беше голена „иди-додн", хлевуста женица, излизана пара и зат*кай-ушн. Снчкнятъ еветъ знаеше, че тя обича да л*же. 3. 113. И з д и п с а м ъ гл. св. не взойду (о зелгъбп»): Зимници*те измдрзнале, Летници-те излнпсале. М. 42. (см. липсанъ). И в д и О Е в а м ъ гл. дл.—вода, вычерпываю воду. Бог.