* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 824 - се съ връвь вунувало, Що веков* изисквало За да се развие до цвЪтъ Да с га З А Т Ъ въ нигъ,—да раззордтъ! Не. 11—12 р. 143. гл. се. залаю: Куч ето излад толвозь я ката, щото го уолаши. Р. Л. 140. H3Jrbsc& с а «д. св. И э л & Ь ж а в а м ъ с а м. дл. валяюсь: За ва­ ка възрасть много е врЪдително да ся трькалять и излежлвать нного у легло-то си. Л. Д. 1872 р . 143. Защо-то да ся лени чловЪкъ и *а ся изл-Ьжлва по грьбъ, то сн е жива снрьть. Л. Д. 1872 р . 100 Кой­ то сд изл?жява по весь день безъ работ*, растджява ся. I I 1873 р. 239. И з л э д * И з л э д н * И я л ъ г н * %л. св. И з д и з а м ъ Иэлэдвамъ И з л ъ г в а м ъ И з я & з я м ъ И з л ъ в а м ъ %л дл. 1) выйду, выхожу: Денонъ да фъ пещере седите, Нощонъ на ливаде да излвзате. D- S.10, 41—42. ,Ей нзлез& излези Моя стара нале! Па изглезе найка $ Веле н говоре. М. 8. Детца-та да не излязвать на вънъ. Л. Д. 1872 р. 154. Си излили на В А Л И К Ъ - Д А Н Ъ сачки юнаци. D. S. 6. 10. &Се е нзл*ло да гл^да, Излела е и Марш, М. 64. „Излязъ, ми порти отво­ ри! М. 95. Излегда зшя голена Подъ рамно поле Вндина. В. 34? Ясъ ти се нолднъ и ти нардчванъ, Да не излегввшъ денк безъ убрусъ,—ноке безъ свЪща. М. 16. Ученица-те ходили съ него (Сокра­ та), когато той ивлнзвалъ изъ дона си. Ч. 77. Три орлв, брате, дай сте, Повдигнете ся понагоре, До де ни душа излезе, Па тогава паднеге". М. 140. Мома закона мегю два друма, Лудо завопа мегю трв друнк: Мома нзлеае д*лга лозница, Лудо излезе цярвенъ трандафал. М. 288. ср. ib. 497. Па си от кон пресегна Лнбе-то си да цалуне. Златеи ну нож излезе, На си невеста прободе. Д. 49, 17 — 20,2) выеду, выезжаю: Ронавъ въседн* конь-атъ, излезе на полан*-т&. Р. 4. 3) вылечу, вылетаю изъ гнезда: Презъ Февруар)а продлъжнтелно хубаво вреня, ако косове-те весело излизать. Л. Д. 1869 р . 38.1) —цредъ некого, нредстану, предстаю: Каловиръ прибръзада нзлЪзе предъ великы-атъ князь. Р. 37. 5) выйду, оважусь, оказываюсь: А о к стариятъ („ванъ") и да не беше твярде добаръ човекъ, а нладипп излезе още полошавъ. 3.145. 6) выхожу, проистеку, проистекаю, сле­ дую: Та що излазя отъ това? Р. И. То язлази, спроти твоите душ. че той е продалъ и отечество и вера? (Такъ это выходить, on* по 6 и г f твоему, продалъ отчизну и тру?) Тб. 61. Въ една дьржава, дето отъ секо нещо е излезвало полза за иравителство-то, дьржаьвн-rt васи треба да ся биле секоги препълненн. Л. Д. 1872 р . 182. О! приятелю, колко добрины с* излезли испосле въ село-то ви отъ това училище. Л. Д. 1869 р . 154. 7) произойду, происхожу: По латынскы