* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 822 шелъ да станешь изв4дникъ (ein Schelm, ein Meuchelmorder). Рш. 72. Лисица-та кьлнеше изедннка сн орелъ, който изялъ щенатата в. Сб. 6. Градскы старейшины изедницы Българи наши с Турци с*& ведно! Гп. 150. Ние, като сиромаси, не можеме да са отплатиме на царя сп и на неговпте свирепи из4дници—чорбаджпе. Ст. 19. Такъвъ нз*Ьдникъ живее на чюждый грьбъ и еде сиромашесвый потъ. Л. Д. 1873 р. 204. Свев&ръ й беше селски изедникъ, Свекхрвата и стара вепирка, А две-тп з*лви—две самодпви. 3. 255. Фултонъ легн* боленъ и каза: „Усещанъ, че вена вече да стан*; изедници-тн (непр1ятелпте ну)—изедох* мя". Ж. Д. 1875 р. 51.
1
И з е д н б нар. вместе: Тогава всичкы те (на черкуваше-то) нзедно захванлть да яд*ть и шкть вино, вое-то всевый сп носи отъ домъ-тъ си въ една бдклпц*. 7. 46. Тогасъ человекъ може да с*дн право за работыте, когато гы сравни снчкыте изедно (toutes ensemb le). Т. 364. Двамата агн (изидно): „Какъ не, какъ не!" Ст. 43. И з ъ м ъ гл. св. И з ъ д а м ъ И з ъ ж д а м ъ И з и д а м ъ м. дл. съемъ, пожру, съедаю, пожираю: Бело ми Mtco нзеще, Чьрны ми кьрвы изпийте". Пк. 143. Я дай ми златна чаюя, Да разрежеме яболка, И съ тебе да ш пзедемъ. М. 71. „Да го пущиме на д*рва, Дан& ке го мечка изедптъ". М. 269. Потемкинъ зарань кога да сн закуси изндалъ по едн* г*ска и по едн* клък* сушен* сланын*. Л. Д. 1874 р. 68. Нашп-ти предцп, нЬмци-ти ПИЛИ следъ закуск*-т* „медъ, внно пли пиво, потомци-тп имъ наместо това шять редко кафе, чясто дори безъ мляко, и изиждать при това малко белъ хлЬбъ" Л. Д. 1873 р^ 80. Изелъ си конттъ K u p i a - T * . Изелъ си умъ-тъ въ гладно время. Ч. 165. Той ли ти изеде паричкпте? 3. 209. И э е т л и я * (yzzetlu adj. a. t. honorable, eminent) пр. превосход ный, выспий (сортомъ): Много хвалятъ вокошки-те отъ Доркянгъ и Брахма: пьрвия родъ кокошки е много изетлия. Ж. Д. 1875 р. 87. И з я с ё н к гл. св. 1) повыдамъ за мужъ, поженю: Покойный изженилъ и задояилъ свои-ты дъщери и на всяк* отделилъ сво»-т* чясть, колко-то си оставилъ за себе. Л. Д. 1869 р. 151. И з ж ё н и м ъ са— повыйдемъ за мужъ, поженимся: Да ся изженлть всичкы ергене учител1е за учены и способны девойкы, Л. Д. 1870 р. 148—149. (женк). ВиясулЕК гл. св. вымою, промою (золой, пескомъ): Да сн напра вишь новы полицы и лесы, па одъра и самы-ты стены на он*» ста», дето с* хранены ланскы-ты (болнавы) бубы, да изжюлишь и нзмыешь съ ягк* зол* или съ ягкъ растопъ отъ синь камыкъ. Л. Д. 1874 р, 187. С*де еденъ (конь) ми се одг&орнло:— „А егпди Симонъ добаръ
